НАТО обмисля да намали силите си за мисии в чужбина, за да се съсредоточи върху Русия

Съюзниците от НАТО обмислят най-мащабната реформа на военното си планиране от поне две десетилетия насам, като поставят на преден план подготовката за евентуална война с Русия вместо поддържането на допълнителни войски за мисии в страни като Ирак и Афганистан, съобщи европейското издание на Политико.

32-те държави членки на НАТО започнаха преговори за следващите цели на Алианса по отношение на военните способности. Те определят какви сили и въоръжение трябва да предоставят съюзниците при конфликт и кой ще поеме разходите.

Според проектодокумента съюзниците вече няма да бъдат задължени да разполагат с достатъчно сили, за да водят едновременно мащабна война в Европа и няколко по-малки операции по управление на кризи. Това съобщават четирима дипломати от НАТО, запознати с текста, които са получили анонимност, за да споделят информацията.

Вместо това държавите ще трябва да планират изпълнението на изискванията за единия или другия сценарий.

Предложението отразява „много ясното разбиране, че независимо от обстоятелствата, за НАТО един голям конфликт в Европа ще има предимство пред всички останали приоритети и събития“, заяви Камий Гран, бивш помощник генерален секретар на НАТО по инвестициите в отбраната.

Това съответства и на натиска от страна на САЩ Алиансът да се върне към основната си мисия — защитата на Европа. Вашингтон нарича този подход „НАТО 3.0“.

Преговорите се водят върху документ, известен като „Политически насоки“ (Political Guidance). Той е част от четиригодишен процес, който трябва да завърши до 2029 г. с одобряването на нови изисквания към военните способности на съюзниците. Очаква се споразумението по документа да бъде финализирано до февруари.

Залогът е какво оборудване ще поддържат държавите в бойна готовност и доколко надеждно ще бъде възпирането на Москва. Европейски представители многократно предупреждаваха за възможно руско нахлуване на територията на НАТО до 2029 г.

Нарастващите бюджетни ограничения във военните разходи също вероятно ще затруднят процеса.

„Целият този цикъл ще бъде подложен на много по-внимателен контрол в сравнение с предишните. Правителствата искат да знаят, че парите им се харчат разумно“, заяви високопоставен представител на НАТО.

„Това е особено важно в настоящия геополитически контекст, в който Русия възстановява военния си потенциал“, добави той.

От НАТО не са отговорили на молбата за коментар.

Две думи с огромни последствия

Съюзниците са изправени пред труден избор — дали да премахнат дългогодишното изискване да осигуряват достатъчно сили както за голям европейски конфликт, така и за няколко операции по управление на кризи извън територията на НАТО.

Проектът предвижда съюзът „и“ да бъде заменен с „или“. Това означава, че държавите ще трябва да осигуряват сили за единия или другия сценарий, а не едновременно за двата.

Засега проектодокументът предвижда варианта „или“, съобщават дипломати от НАТО, като уточняват, че разговорите все още са в много ранен етап.

„Ще бъде трудно. Има огромна разлика дали ще избереш „и“, или „или“, заяви пети високопоставен дипломат от Алианса.

„Никой не предлага да се отказваме от способността да провеждаме операции за реагиране при кризи“, допълни високопоставеният представител на НАТО. „В крайна сметка решението къде да бъдат изпратени войските е политическо.“

Промяната няма автоматично да засегне настоящите операции в чужбина, като мисиите на НАТО в Косово и Ирак.

Дебатът обаче има сериозни последици за Алианса, тъй като изискването за едновременна готовност за двата сценария съществува от поне 20 години.

След края на Студената война НАТО пренасочи вниманието си основно към операции извън територията на държавите членки, включително в Косово, Ирак и Афганистан. Пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. обаче принуди Алианса отново да постави европейската отбрана на първо място.

„НАТО затвори кръга“, заяви Оана Лунджеску, изследовател в лондонския Кралски институт на обединените служби (RUSI) и бивш говорител на Алианса.

„Логично е основното усилие на НАТО като отбранителен съюз да бъде насочено към възпиране на агресивна Русия и гарантиране на сигурността на Европа, особено когато САЩ намаляват ангажимента си“, добави тя.

В исторически план южноевропейските държави подкрепят по-активно партньорствата на НАТО и операциите по управление на кризи, посочват двама дипломати.

Съединените щати, скандинавските държави и страните на източния фланг на Алианса са по-склонни да подкрепят приоритетното укрепване на отбраната срещу Русия.

От 2010 г. НАТО официално определя три основни задачи — колективна отбрана, партньорства с трети държави и съвместна сигурност и управление на кризи.

Поддръжниците на запазването на двойното изискване смятат, че то показва ангажимента на Алианса да не пренебрегва останалите си основни мисии, обясняват дипломатите.

Привържениците на промяната обаче изтъкват ограничените военни бюджети, необходимостта от съсредоточаване върху възпирането на Русия и нуждата от по-ясно разпределение на ресурсите в момент, когато САЩ обмислят намаляване на военното си присъствие в Европа.

Вашингтон вече оказва натиск върху съюзниците да се откажат от операции извън територията на НАТО, включително консултативната мисия в Ирак.

Вместо това САЩ настояват европейските държави да поемат по-голяма финансова отговорност за собствената си отбрана и да насочат усилията си към защитата на територията на Алианса.

Очаква се следващия месец Пентагонът да представи преглед на американското военно присъствие в Европа, който може да включва изтегляне на част от войските.

Камий Гран, който понастоящем оглавява лобистката организация за отбранителната индустрия ASD, сравни баланса между трите основни задачи на НАТО с трикрако столче.

Той предупреди, че предложената промяна може да направи този баланс „леко нестабилен“.

„Не съм сигурен, че бих искал да седна на него“, коментира Гран.

Източник: POLITICO