Математически модел откри убедителни доказателства за възкресението на Исус Христос

Ново изследване, основано на математически изчисления, представя аргументи в подкрепа на достоверността на свидетелствата за възкресението на Исус Христос. Според автора вероятността толкова много хора да поддържат измислена история в продължение на десетилетия, без някой да разкрие измамата, е изключително малка.

Нейтън Рокууд, философ от Университета „Бригъм Йънг“ в американския щат Юта, се съсредоточава върху ключова подробност в ранните християнски свидетелства – последователите на Исус продължават години наред да твърдят, че са го видели жив след разпъването му на кръста.

Ученият разсъждава, че ако няколко души са измислили тези срещи, многогодишното публично повтаряне на историята би създало множество възможности някой да признае измамата или случайно да я разкрие.

За да провери тази хипотеза, той разработва математически модел, според който всеки участник в евентуална конспирация има 1% годишна вероятност да разкрие истината. Изчисленията отчитат и постепенното намаляване на броя на свидетелите вследствие на смъртността.

При първоначална група от 16 свидетели моделът показва 95% вероятност евентуална измама да бъде разкрита в рамките на 28 години. При 23 свидетели същата вероятност се достига само за 17 години.

Тъй като не са запазени надеждни исторически сведения за подобно признание, Рокууд смята, че продължителното придържане към свидетелствата подкрепя тяхната искреност.

„Предвид изобилието от емпирични доказателства за възкръсналия Исус, предоставени на свидетелите, техните показания не биха могли да бъдат резултат от грешка във възприятията“, пише изследователят.

„Това е важна стъпка, макар и не единствената, към доказването, че свидетелствата на учениците са истинни“, допълва той.

Изследването, публикувано в научното списание Open Theology, се основава на раннохристиянски текстове, включително посланията на апостол Павел.

В Първото послание до коринтяните Павел изброява хора, за които се твърди, че са видели Исус след смъртта му. Учените приемат, че този откъс съхранява свидетелство, разпространявано още преди написването на посланието.

В Посланието до галатяните Павел описва срещите си с апостол Петър и Яков три години след своето обръщане към християнството, а по-късно и с Йоан.

В по-малката група от 16 души Рокууд включва останалите 11 апостоли, Павел, Яков – брата на Исус, и три жени, свързани с откриването на празната гробница, сред които Мария Магдалена.

При по-широката група от 23 свидетели той добавя още две жени, двамата ученици, срещнали Исус по пътя към Емаус, Матия и Йосиф – кандидатите за мястото на Юда сред апостолите, както и Стефан, който съобщава за видение на Исус преди смъртта си.

Авторът отбелязва, че ако историята е била измислена с цел да изглежда достоверна, създателите ѝ вероятно биха предпочели мъже за свидетели, тъй като в тогавашното общество техните показания са имали по-голяма тежест.

Рокууд разглежда и твърдението на Павел, че възкръсналият Христос се е явил пред повече от 500 души, като признава, че историческата достоверност на този епизод остава спорна.

Математическият подход е вдъхновен от изследванията на Дейвид Робърт Граймс, който анализира колко дълго големи конспирации могат да останат в тайна, включително при твърденията, че кацането на Луната е било инсценирано.

Според изчисленията на Рокууд, ако в една измама участват 100 души и всеки има 1% годишна вероятност да я разкрие, шансът тя да бъде разобличена достига 95% само за три години.

При годишна вероятност от 0,1% този праг се достига за 15 години при 200 участници и за 30 години при 100 участници.

За свидетелите на възкресението изследователят използва 1% годишна вероятност, тъй като според раннохристиянските текстове те многократно са разказвали публично за преживяното.

Това обаче е допускане на автора, а не статистически измерена стойност.

Изследователят използва и данни за продължителността на живота в Римската империя, за да изчисли колко свидетели биха останали живи през следващите десетилетия. Според модела приблизително три четвърти от тях биха били живи след десет години, а една трета – след 30 години.

Рокууд смята, че противниците на ранното християнство биха разгласили евентуално признание на някой от видните свидетели, ако такова е съществувало.

Изследването обаче не доказва по научен път самото възкресение. То оценява вероятността за запазване на предполагаема измама при определени математически допускания. Резултатът от 95% се отнася до вероятността за разкриване на такава измама, а не до вероятността Исус действително да е възкръснал.

Моделът не установява независимо дали описаните в Библията срещи действително са се случили, а заключенията му зависят от предположенията за броя на свидетелите и поведението им.

Според Рокууд обаче дългогодишното придържане към свидетелствата прави умишлената измама малко вероятна, докато описанията на разговори, съвместни хранения и физически контакт с Исус поставят под съмнение възможността за обикновена грешка във възприятията.

„Следователно свидетелствата им са или измама, или те са казвали истината. А това не е било измама“, заключава философът.

Наталия Каменова