"Македонско сафари " в Куратица

На 22-25 км от Охрид по посока към Битоля е планинското село Куратица, 5 км встрани от главния път, предаде специалният пратеник на БГНЕС в Македония Зелма Алмалех.

Разходка с магарето из планината е 400 денара /6 евро /. Според преброяването от 2002 година селото има 326 жители македонци. Но младежите, сред които и 17 годишния Никола твърдят, че вече са 350-370. В селото има основно училище, в което се учат 50 деца. Учителите са от Охрид и идват всеки ден, включително преподават английски и френски, а цялото село има Интернет. Едно от постиженията в цяла Македония е възможността навсякъде да имате достъп до Интернет, включително и на плажа край Охридското езеро. Самият Никола учи в професионална гимназия за готвач, като категорично иска да продължи висше образование, свързано с туризма. Отбелязва, че баща му, който е на 45 години разхожда туристи с магарето, а майка му на 40 години е продавачка. Младежът пътува всеки ден до Охрид за училището, било по евтино, отколкото да живее в града на квартира. Тук там в селото се виждат и по-нови къщи – главно вили. Според него най-голямото събитие в селото е на Василица, когато на 13 и 14 януари се провежда Куратишкият карнавал. Така и не може да разкаже от къде идва името на селото, но колкото знае от по-възрастните от името на турчин, Курат, който е живял по тези земи. Англичаните най-много обичали да се разхождат из планината, яхнали „магаретата“, а и им харесвало да отпиват от лютата ракия, която им предлагат домакините. Разходката наричали „македонско сафари“, а понякога и като се върнат успяват да опитат от македонските ястия. През последните години Куратица се посещава и от доста българи.

На разклона от главния път към Куратица има скромен паметник, построен в чест на 80 годишнината от Илинденското въстание. Малцина обаче знаят, че героизмът на хората от селото и околните е описан в изследователските трудове на Христо Силянов по време на въстанието. На 4 август 1903 година се е водило сражение над Куратица, а след погрома и съседните села Речица и Свинища са опожарени от турска армия, убити са въстаниците, които са се сражавали за свободата.