19.11.2026 00:01

Отвъд легендите: 50г. училище и лицей в Горна баня отвътре

Видян 271 пъти | Коментари 0
Гласували 1 рейтинг: 5.0000
много слаба слаба добра много добра страхотна

Попаднах в Горна баня - учебният комплекс, който днес навършва 50 г. - ето това е юбилей, още в детската градина към тогавашното Национално експериментално училище, после и Италиански лицей. 15 години от този половин век са и мои. Родителите ми не бяха членове на Политбюро - тогавашните топ 10 "големци" на Партията и държавата.


Но наистина в другите класове имахме Тодор Живков (синът на Владо Живков, по ирония на съдбата с рожден ден 10 ноември, като през 1989 г. той навърши 10 г., а след тази дата майка му, а май понякога и Жени идваше да го взема от училище и се качваха на автобус 260), Тодор Божинов, Йордан Йотов, Станко Тодоров и т.н.


Жени Живкова беше завършила първия випуск през пролетта на 1983 г. преди ние да станем първи клас същата есен. Тодор Славков се премести в Английската гимназия. С тях се запознах много по-късно, вече извън училище.


Няма да забравя втория учебен ден. Понеже нашите бяха много заети с работа и купони, от училищния автобус, каран от Бате Сашо - най-бързият от шофьорите ни, от спирката, която всички наричаха "Ангел Кънчев", трябваше да ме вземе дядо ми. И той човекът си чакал на "Ангел Кънчев" и Патриарха, докато автобусът бе спрял отсреща. Тогава Патриархът беше двупосочен, та спирката беше до градината на НДК. И той ме беше изпуснал.


Като възпитан и грамотен човек, изчаках Бате Сашо да остави всички други деца, а накрая го помолих да ме откара, но не по план - при баба и дядо, а у дома - в тогавашния Младост 1, който днес се води Мусагеница. Отворих с ключа, висящ на врата ми, и той изчака с мен, гледайки телевизия, докато се върнаха нашите...  


Както не е трудно човек да се сети, правех вестник или списание на лицея още на 15, когато вече бях почнал и да пиша в "истинските" медии. Първата ми статия в периодичния печат излезе точно на първия ми учебен ден в 8-и клас. Който беше и първият ми ден вече като лицеист - след 1989 г. горният курс се превърна в Италиански лицей (а последният учебен ден през 1995 г. ме завари вече като активен журналист в неделния Стандарт - още една легенда, за която ще разправям друг път - догодина има повод).


По-забавното е, че предишната седмица бях изкарал като бояджия на огромната по дължина ограда на комплекса. Ударният труд се наложи да бъде приложен преди да се открие новата сграда, вплетена с "топла връзка" с някогашната почивна станция, превърната в училище - първият му дом от 1976 г.


Помня как на премиерата на първия български частен филм след 1944 г. - Куршум за Рая, на вече покойния Сергей Комитски хората на седалките пред мен в НДК си говореха, че е крайно време да затворят моето училище, където сме били толкова тъпи, та се налагало да ни водят до Виена, когато сме учели за Виенското колело, понеже не сме можели да си го представим.


Пълна лъжа и тъпа шега, както и повечето легенди и митове за това училище.


Апропо, по ирония на съдбата една от най-злостните статии, която искаше закриването му малко след 10 ноември 1989 г., беше писана от жена, която заварих в първата редакция, където работех още незавършил училище.


Другарката не беше от най-умните и от най-талантливите, та скоро след идването ми, но не по моя, а по нейна си вина, я уволниха. А неотдавна се учудих, когато разбрах, че е направила "научна кариера", даже има титла. При това все в нашия занаят. Голям смях! Но редовна практика, уви. После не се чудете на мисирките, които превзеха "телевизорите" - вижте кой им преподава. Примери много....


Историята на легендата Горнобанско училище започва на 19 ноември 1976 г., когато е прието съответно постановление на Министерския съвет. Негов член в качеството си на председател на Комитета за култура е Людмила Живкова, чиято е идеята за Националното експериментално училище. Където, напук на цялата соцсистема, да се приложат най-новите тенденции в образованието на "колективния Запад" като ученето, посредством игра и чрез изкуство.


Първата директорка беше Дария Иванчева. Приети са паралелки в първи и пети клас на старта, всяка с по 20 ученици. След това до 1984 г. те винаги са по една на година.


Когато аз тръгнах на училище, големите звезди в него бяха 2. Веско Прахов - гениалното дете от най-добрите филми за малките в нашето кино като Куче в чекмедже, Горе на черешата и т.н., някои от които направени от бащата на нашата прекрасна първа учителка по рисуване Явора Петрова. Другата ни - Мария Ландова после оглави Националната художествена гимназия и сме приятели до днес, когато преподава в Академията. И0 продуцира чудесните филми на Борислав Колев.


Другата звезда беше завършващата Албена Чакърова, в която България се влюби в главната роля в култовия и до днес детски сериал Неочаквана ваканция с още по-легендарната песен - Детство мое, реално и вълшебно....


Помня също, когато още в детската градина, ни вкараха в недовършения - извън първа и трета зала - НДК, като ни лашкаха по коридори, изпълнени с торби цимент и други строителни материали. Това стана заради участие в т.нар. Краен спектакъл - през май всяка година всички възпитаници на комплекса правехме концерт, който от 1983 г.  играехме във вече низползваната Втора зала на НДК.


Понеже учехме хореография задължително 2 часа седмично, трябваше да танцуваме в ансамбъла на училището, пеех и в хора, а "големите" даже разиграваха хитовите в онези години Любовни булеварди. "Нашата" Втора зала последно беше тв студио на неделното предаване по БНТ на Митко Цонев. Който за известно време беше и шеф на училищното ни настоятелство - ирония на съдбата.


Какво я правят сега, не знам, а тя е уникална с амфитеатъра и въртящата се и издигаща се и падаща сцена...


Могат да се разкажат още много истории, но истински, за легендарното училище.


Знам, че го наричаха "техникум за вождове", "училище за гении" и го отрупваха с други подигравки още при соца. Митовете, които и до сега кой знае защо се разпространяват.


Днес то е много далеч от онова ниво, което имаше по мое време като №1 в България. Но, като човек, изкарал 15 години от живота си там, остава в сърцето ми. 


Накрая споделям надписа, който имахме на една от първите страници във всяка "ученическа книжка" - нашите по-различни от на всички останали училища бележници. Беше цитирана Людмила Живкова със следните думи:


Бъдещето принадлежи на вас деца. Мечтайте то да бъде красиво! Мислете прекрасно за него! И вие ще намерите мястото си в бъдещето, което сами ще изградите. Без труд, без творчество, без стремеж към съвършенство, то е немислимо.


Борис Ангелов 


сн. Кросс



Добави в:

Facebook facebook.com

19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.

Толерира се използването на кирилица.

Няма коментари към тази новина !

RSS

Най-нови

реклама

към тв програма тв програма

бТВ Синема 11 ноември 21:00ч.

Човек от стомана 2013 г. ‧ Екшън/Сай-фай ‧ 2 ч 23 мин

Режисьор: Зак Снайдър
В ролите: Хенри Кавил (в ролята на Кларк Кент / Супермен), Ейми Адамс (Лоис Лейн), Майкъл Шанън (Генерал Зод), Даян Лейн, Ръсел Кроу и Кевин Костнър

виц на деня

Най-късият политически виц

 "Влезли в един бар Владо Николов журналистът, преподавателят, треньорът и финансистът…"

Виктор Димчев

към хороскоп хороскоп

козирог