ДА! Корсо: домашна баница WC поезия

Няма как да не започнем отзад – напред своя разказ за Корсо. В смисъл от края на песента. Или на престоя в заведението. Тоалетната му не просто е стилна и пипната. Тя е и поетична. Веднага, щом вдигнете капака, срещате двата стиха с идеална метрика и хигиеничен смисъл, който, уви убягва на много българи:

„С удоволствие употреби ме,

после, моля, затвори ме!”

Китайците смятат, че ако човек остави зад себе си отворен капака на клозета, духът и щастието на мястото – всичко, що е фън шуй, излитало. Европейците пък сме на мнение, че освен философско, изискването се съдържа и в първите 7 години на домашно възпитание. Ала голям процент от нацията игнорира простото правило. Как по-нежно да бъде подсещана? С поетична закачка, разбира се.

Сега се връщаме на входа. Той е по европейски отворен и от жълтите павета на Царя срещу руската черква (на менютата е изписана „Руската Православна църква”, което е съвсем друго нещо – понятието за властващата в Русия, Украйна и в други страни от бившия СССР духовна институция) и няма прегради, които да ви спират да попаднете в салоните на някогашния Минерал сувенир. Вляво от вас има витрина със занаятчийски сладолед, навътре следват предложения с всякакви плата – италиански и испански, със супи, салати и дори с прекрасна домашна баница, на която се спря нашия избор и не съжалихме за минута. Много е добра. Форматът на заведението е непознат досега у нас – ресторант на самообслужване в изискана среда, допълвана от добър магазин от веригата Каза Вино, която многократно сме ви представяли. Учудващо е колко добре съседстват домашната баница и магнум бутилка шампанско Рьодерер под табелата с италианското име за голям булевард – Корсо. Получава се!