ДА! Блек лейбъл като в доброто старо време

Преди 15 или преди 10 години нямаше по-хай бар в София от Блек лейбъл. Там елитът на нашия град се учеше да пие Рьодерер и Лагавулин, там правеше тайните си партита на тъмно – осветлението нарочно винаги е било кът в този клуб, а част от бомонда се отдаваше и на забранени удоволствия. Покрай ивентите сме се въртели във вихъра на купона и с Илия Павлов и Дарина, и с Васил Божков, и с Каризмите, и с кого ли още не в онази славна епоха...

Все едно. Доброто старо време остана назад в живота ни с икономическия подем и съпътстващото го безгрижие. Днес Блек лейбъл, за който все по-рядко се сещаме, е като приятен рефрен от позабравен хит. Но остарява с патина, не като съседното Червило, което го изпревари с малко по време като култово място, но доста по-бързо бързо свали гарда и нивото, та вече от 7-8 години отдавна не е каквото беше. А Лейбълът пак си е там – на жълтите павета. Пак си е в характерния пипнат модерно необарок и пак си е на ниво. Рьодерерът е спомен от Татанже, Лагавулинът - от Блекбуш според променената светска мода, но не пречи да си поръчате и от старите фаворити. Персоналът е попроменен, но и това не пречи. Хубавите затворени партита пак се организират там.