Объркахме ли квотите

Да получиш квота да говориш, не е като да получиш квота за Олимпиадата. Не е необходима хигиена, нужна е само жажда за мъст и злоба. Но не спортна, а човешка. Провалил си се, не си избран и чакаш. Ще вземе ли медал Станимира Петрова. Е, за съжаление не стана.

Не е най-подходящият момент, но е време да погледнем ситуацията от друг ъгъл. Това трябва да се направи, колкото и да е трудно за някой да го приеме. И дано всеки си намери нужните изводи.

Стойка Петрова, на снимката, е европейска шампионка по бокс в категория до 51 кг. Тя е и първата българска боксьорка, участвала в Олимпиада - в Лондон през 2012, когато стига 1/4-финал. Сега обаче не спира да дава изявления, че е обидена, пренебрегната и ощетена, заради неучастието си в тазгодишните олимпийски игри заради колежката си Станимира Петрова - световен шампион, най-добрата в света за месец април 2016, посланик на първенството в Астана ( Казахстан ). Стойка определя 2011 година като най-тежкия си момент - тогавашният шеф на федерацията Марин Димитров спрял заплатите й и тя станала сервитьорка, за да се издържа. В откровено интервю преди години тя разкри, че треньорът й Павел Сяров я върнал отново към спорта. Същият този днес вече не е треньор на националния отбор по бокс за жени, а пред медиите коментира, че договорите се подписват за една година и той не искал да преподписва. Но остава личен треньор на националките Стойка Петрова, Севда Асенова и Светлана Каменова. Същият този, който преди два дни оповести в общественото пространство: " Нямам желание да се занимавам с националния отбор. Прецакват ми състезателките вече една година." И тук е времето да зададем един въпрос : Ако треньорът е професионалист, трябва ли да дели боксьорките в националния тим на "свои" и "чужди"? Не гледа ли на тях като на едно цяло? Ако до преди 9 месеца ги е тренирал всичките, как е възможно да се възползва от неуспеха на Олимпиадата в Рио на момиче, което точно той е извел до световната шампионска титла - Станимира Петрова? Не трябва ли да бъде един от първите, който да й се обади, да й каже как да се вдигне, да забрави, че не е донесла медал (както и още 50 български пратеници в Рио)и да я насърчи за следващото състезание? Или щом вече някой не бърка в кацата с мед, тя автоматично придобива горчив вкус? 
И Стойка Петрова, и Павел Сяров твърдят, че Българската боксова федерация трябва да претърпи промени. Проблеми има във всичките ни федерации, но нека хвърлим поглед и към една част от успехите през последните месеци, за да бъдем обективни и да се замислим дали този "съвет" не е поредната провокация от страна на русенския боксов тим: 

 * Европейско първенство по бокс за ученици в Загреб - нашите представители завоюваха 3 сребърни, 1 бронзов медал и 3 пети места.
 *Европейско първенство за юноши по бокс в Унгария - шампионска титла в категория по бокс до 60 кг. - Иван Атанасов. 
* 67-ия международен турнир по бокс "Странджата" - злато за Станимира Петрова, Даниел Асенов и Петър Белберов. * На Световното първенство в Казахстан Петрова печели сребърен медал, а Деница Елисеева - бронзов. В такива моменти е хубаво да си отворим широко очите и да си зададем още един въпрос, който е и най-важният: Откога успехът се нарича провал?! И медийните войни ли са правилният начин за мотивация на състезателите преди Европейското първенство по бокс за жени през ноември, на което България ще бъде домакин и международния турнир по бокс за жени и девойки "Балкан"?