Настъпи моментът да обявим темата и концептуалния фокус на единадесетото издание на Международния кино-литературен фестивал Синелибри! То ще се състои в периода 10 октомври – 3 ноември под мотото „Пяната на дните“ – вдъхновено от изумителния роман парадокс на Борис Виан, колкото реалистичен, толкова сюрреалистичен, невинен и покъртителен.
За първи път мотото е съпроводено от подзаглавие, което откроява същностната връзка между литературата и киното – „Проекции на действителността“. Това не е просто абстрактна формула, а концептуален ключ към разбирането на изкуството като отражение – и пречупване – на реалното. Литературата и киното не просто отразяват живота, а го преосмислят и пресъздават с помощта на въображението. Подзаглавието е заимствано от провокативното предисловие на Виановия роман, където авторът твърди, че описаните събития са напълно реални, защото са изцяло измислени: „Тяхното изграждане може да бъде определено като проекция на действителността, извършена в нажежена и пречупваща атмосфера и върху съотносителна плоскост, неравномерно нагъната и изкривена.“
Романтично-фантастичната визия на Синелибри и тази година е дело на талантливата Радослава Боор. Философското осмисляне на израза „пяната на дните“ е свързано с идеята за лекотата на битието и мита за вечното завръщане. От друга страна, пяната на дните е намек за необходимостта да се съпротивляваме срещу порочната действителност, противопоставяйки на разрухата съзидателна енергия и съчувствие към болката на другия, а на злобата на деня – грацията на въображението. Защото само в изкуството „някои облаци миришат на захар и канела, други — на кориандър и
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Конституционният съд реши да разгледа по ...
бТВ Синема 26 юли 21:00ч.
Режисьор: Ханс Петер Моланд
В ролите: Лиъм Нийсън, Том Бейтман, Том Джаксън, Еми Росъм, Доменик Ломбардози, Джулия Джоунс, Джон Доман и Лора Дърн.
По улицата върви блондинка. Едната и гърда изскочила от блузата. Всички ахкат и охкат, и само един полицай намира в себе си мъжество да й каже:
- Госпожо, защо сте в такъв вид на обществено място!?
Тя си поглежда гърдата и възкликва:
- Ужас! Забравила съм си детето в автобуса!
Топлото отношение към близките ще Ви помогне да