Съседната стая на Алмодовар и наградите на М.Бакалова напълниха първа зала за галата на Синелибри

Извънредната прожекция на Съседната стая – една от първите в света, препълни първа зала на НДК за галавечерта на Синелибри. Преди да видят новия филм на Алмодовар, отличен със Златния лъв на най-стария кинофест в света – във Венеция, зрителите научиха кой е фаворитът на международното жури на софийския форум.

Президентът Мария Бакалова обяви, че гранд при отива за неразбрания на премиерата си в Кан през май руски „Лимонов”. Филмът разказва за нюйоркския период на странния поет и впоследствие политически лидер с крайнодесни възгледи след промените.

Той е доста антиамерикански, което като първи негови зрители още напролет ни усъмни дали пък режисьорът, прононсиран опозиционер, не е минал обратно в лагера на Путин, та сме го и описали.

В допънение на руската нишка, специалният приз пък отиде при Майстора и Маргарита. За баланс, при документалното кино спечели американски филм за Фокнър.

След награждаването зрителите изгледаха новия Алмодовар. Филмът Съседната стая няма нищо общо с досегашните му. И не само заради Манхатън, вместо Мадрид, като фон, което му придава и усещане за щипка Уди Алън. Наред с театралността, особено в диалога, ниво над който играят равносилните актриси в главните роли – Тилда Суинтън и Джулиан Муур. Те определено са се запътили към Оскари в началото на идната година за изпълненията си в Съседната стая. Чудесен за гледане дуел в дует!

 Съседната стая, минималистично поднесен във всичко – от интериорите през дрехите и целия имидж на негримираните актриси, за разлика от типичните за Алмодовар досегашни негови екстравагантни филми, разказва по един ненатрапчив и естествен начин неговото виждане за евтаназията.

Темата за стигането ни до смъртта и за различното й приемане е нещо, с което режисьорът се занимава често в продукциите си. Този път обаче я разказва различно – не така емоционално, не така лично, не така темпераметно.

Но все така с удивитено направени кадри като картини за акцент точно, където трябва.

Новият Алмодовар се е съвзел след обидното му пренебрегване в Кан преди пет години за неговия най-добър и най-личен филм Болка и слава (да, това е правилно преведеното заглавие) и идва да покаже на света, че не бива да го отписва от голямата игра.

Борис Ангелов