Почина големият български театрал Леон Даниел

Съюзът на артистите в България с дълбоко прискърбие съобщава, че на 1 декември 2008 г. на осемдесет и една годишна възраст е починал именития български режисьор Леон Даниел, съобщиха БГНЕС. Съюзът на артистите и фондация „Аскеер” изказват дълбоките си съболезнования към близките и приятелите му. Леон Даниел е роден в Русе на 17 февруари 1927 г. Завършил е театрална режисура при П.К. Вейсбрем и Н.Н. Галин през 1952 г. в Ленинградския театрален институт. Започва творческия си път в Русенския театър. После работи в театъра в Бургас, в БНТ, във Военния театър, театър "Народна сцена", в Студията за документални филми, в Театъра за поезия и естрада, във Врачанския театър, в Музикалния театър и в Театър "София". От 1982 г. е в Театър " Българска армия". Режисьорът поставя като гост в Пловдив, Габрово, Пазарджик, Видин, Стара Загора, Велико Търново, Перник, Смолян и във всички софийски театри. Между забележителните му спектакли са "Три сестри" и "Вишнева градина" от Чехов, "Езоп" от Фигейреду, "Чудак" от Назъм Хикмет; "Посещението на старата дама" от Дюренмат, "Хамлет", "Както ви се харесва", "Напразните усилия на любовта" и "Дванайсета нощ" от Шекспир, "Господин Пунтила и неговият слуга Мати" и "Страх и мизерия в Третия райх" от Брехт, "В очакване на Годо" от Бекет, "Поетът и планината" от Иван Теофилов, "Малки трагедии" от Пушкин, "Сомов и другите", "Еснафи" и "На дъното" от Горки, "Ученикът на дявола", "Професията на мисис Уорън" и "Пигмалион" от Джордж Бърнард Шоу, "Когато розите танцуват" и "Честна мускетарска" от Валери Петров, "Великденско вино", "Нирвана", "Босилек за Драгинко", "Одисей пътува за Итака", "Червено вино за сбогом" и "Прозорецът" от Константин Илиев, "На приказки с Карел Чапек" - авторска композиция, "Аудиенция" и "Вернисаж" от Вацлав Хавел, "Носорози" от Йонеско, "Чудо" от Иван Радоев, "Жестоки игри" и "Години на странстване" от Алексей Арбузов, "Цената", "Последният янки" и "Поглед от моста" от Артър Милър, "Изкуство" от Ясмина Реза. Сред многобройните отличия на режисьора са първи награди от прегледа на камерните театри, награди за режисура на фондация „Аскеер”, награда на Националната академия на изкуствата – Париж. Леон Даниел е автор на три документални и един игрален филм - "На чисто" (1973), и на книгите "Театър и зрител" (1964), "Пътешествие в театъра" (1975), "Театрални есета" (1979), "Чекмеджето на режисьора" (1988), "Игрите. Есеистична проза (Опит за мемоари)" – (1997) Три пъти е бил лауреат на награди за режисура на Съюза на артистите в България, а през 2007 Леон Даниел бе удостоен с почетния ИКАР на Съюза на артистите в България за изключителни постижения и за цялостен творчески принос към театралното изкуство в България.