Защо Сейго Ямадзава заслужава паметник в Пловдив и признание за национален герой на България: Доц. Атанас Владиков

Японският самурай Сейго Ямадзава, участвал в Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.), заслужава да бъде признат за национален герой на България и да има паметен знак в Пловдив. За това настоява доц. д-р Атанас Владиков, преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и един от авторите на монографията „Първият самурай“. В БНТ подкаст „Къде живеем?“ с Камен Коларов той разказа за откритите в японските архиви документи, участието на Ямадзава в ключови сражения за Освобождението, връзките му с Пловдив и новата хипотеза за произхода на 300-годишен японски меч, съхраняван в Регионалния исторически музей в града.

Паметник в Пловдив и признание за национален герой

Според доц. Владиков приносът на Сейго Ямадзава към Освобождението на България трябва да получи официално признание. Изследователите ще работят за поставянето на барелеф в Пловдив и включването на японския воин в историческата памет за Освобождението.

„Аз смятам, че в нашия град трябва да присъства барелеф. Смятам, че трябва да има начин, по който да почетем този герой. Той е бил в нашия град, участвал е активно в Освобождението.“

Владиков заяви още, че целта на изследователския екип е Ямадзава да бъде признат за национален герой и евентуално да получи посмъртно военно отличие за заслугите си.

Каква е връзката на Сейго Ямадзава с Пловдив?

Според проучването японският самурай е преминал през Пловдив заедно с руското военно командване след сраженията в Северна България.

„Да, ами той се е движил с щаба. Той се е движил с щаба, минава през Пловдив.“

Доц. Владиков посочи и конкретна сграда в Стария град, свързана с тогавашното руско управление. Днес там се намира художествената галерия „Димитър Георгиев“.

Изследователите допускат и възможността Ямадзава да се е срещал с Капитан Петко войвода, както и с бъдещия архитект на Пловдив Йосиф Шнитер, участвал във войната като младши офицер. За подобни срещи обаче засега няма документални доказателства.

300-годишният самурайски меч в Пловдив – възможен дар от Ямадзава?

Една от най-интересните теми в монографията „Първият самурай“ е свързана с японски меч, съхраняван в Регионалния исторически музей в Пловдив.

При проучванията на музейния специалист Мария Карадечева и нейния екип, с участието на японски експерти, е установено, че оръжието е приблизително 300-годишен японски меч от типа уакидзаши – по-къс от традиционната катана.

По меча са открити йероглифи на неговия ковач, но липсва надпис, който да установява собственика.

Новото изследване предлага хипотеза, че оръжието може да е било дарено от Сейго Ямадзава на първите български военни кадети след Освобождението. Изследователите свързват тази възможност с военното училище, създадено в Пловдив през 1878 година.

„Считаме, че той запазва катаната си за себе си, а уакидзашито го предава на първия випуск български военни кадети като меч на победата – да помнят меча на победата. Ние нямаме друго логично обяснение защо и как този меч ще попадне тук, самурайски, и ще се пази, и въпреки всички обстоятелства 150 години този меч не си е тръгнал от нашия град.“

Владиков подчерта, че това все още е хипотеза, която предстои да бъде изследвана допълнително. Не е доказано, че музейният меч е принадлежал на Ямадзава.

От Никопол до Плевен и Горни Дъбник – къде се е сражавал японският самурай?

Монографията представя 27 документа от японския държавен архив, както и сведения от руски, американски и френски източници.

Според изследователите Ямадзава пристига като военен наблюдател, изпратен по заповед на японския император, но впоследствие се включва непосредствено във военните действия.

Доц. Владиков посочи участието му в битката при Никопол и третата атака на Плевен. Особено важен документ е заповед №147 от 5 септември 1877 година, с която Ямадзава е награден с орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове.

Сред направленията на изследването е и битката при Горни Дъбник. Авторите предполагат, че там японският офицер е могъл да командва военно подразделение и да използва тактики, свързани със самурайската школа Джиген-рю.

„Затова считаме, че там най-вероятно Сейго Ямадзава е водил военна единица, защото висшето командване загива, няма кой да ги води.“

Тази предполагаема командна роля все още не е документално потвърдена.

Как ще продължи проучването на „Първият самурай“?

Изследователският екип ще продължи издирването на документи в Япония, включително във военните архиви, библиотеката на японския парламент и императорските архивни фондове.

„Ами чрез японските контакти ще се опитаме да активираме съответните отдели във военноисторическите отдели. Във... знам, че в библиотеката на парламента на Япония също има исторически архиви, библиотеката на императора. Ако свалят грифа, който, нали, вече 150 години би трябвало да може да бъде свален, ще покажем и още неща.“

Предстои да се търсят нови свидетелства за военните доклади на Ямадзава, евентуалното му командване на войници, контактите му с български исторически личности и произхода на меча в Пловдив.

В интервюто доц. Владиков разказа и за участието на японски специалисти и учени в работата по монографията, сред които д-р Иван Ботев, доц. Евгени Кандиларов, проф. Джунко Сугахара и проф. Мария Шнитер.

Той обобщи значението на историята на японския самурай с думите:

„На практика вижте какъв е парадоксът: Сейго Ямадзава идва в една поробена страна и си отива като освободител.“