Представяме Фалконе не като светец, а чрез една магистратска любов на екрана: Валентин Леви

Свикнали сме с образа на Джовани Фалконе - най-известния борец срещу мафията и легендарен прокурор, но не и като част от любовна история, за която разказва Вашият филм. Как решихте да го погледнете по този необичаен, дори сензационен начин?

Франческа и Джовани: Любов и мафия, чиято софийска премиера в рамките на фестивала СинеЛибри е на 22 октомври, в четвъртък, от 20 часа в кино Одеон има за главна героиня Франческа Морвило, с която Фалконе има любовна история. Тя е жена - магистрат, която се занимава със значими разследвания - изключителна смелост за една дама в Сицилия по онова време - преди близо половин век. Заедно с нейната мисия, разказваме и за личната страна на образа. Любовната история е вплетена в политическия и правосъдния сюжет. Този микс е много по-богат, отколкото всяка от темите, разглеждана по отделно, а реалността сама ги е вплела. В широкия контекст любовта и работата на тези двама смели и истински личности се смесват. Чувствата избухват и заради общото им дело за справедливост. Те се борят за едно и също и като магистрати, и като хора.

Винаги Фалконе е бил представян като светец, в това число и образцов семеен тип, а Вие го карате да изглежда човек, изтъкан - като всички нас, не само от решимост, но и от чувства, уязвимости, как дръзнахте?

Беше важно двамата ни главни герои да бъдат видени и оценени като хора, като личности. Винаги Фалконе е бил представян с делата си, а не като човек, както отбелязахте. Като мъж той среща във вихъра на работата си жена, в която се влюбва и заедно с която постига онова, което го прави легенда. Тяхната любов и делата им променят обществото, при това не само италианското. Ние не искаме да обезсилим образа му, който вече е изграден в медиите, нито да разрушим ореола му, а да позволим на зрителите да го опознаят и да го разберат в човешки план. Заслугата за сюжета е на автора на книгата Феличе Каваларо, който пръв открива историята на двамата магистрати - Франческа и Джовани. Без нея нямаше да има филм и да имаме възможността да ги опознаем толкова добре.

Като разпространител на италианско кино, как бихте коментирали тревогата, която Моника Белучи ми сподели напролет в Кан, на чийто фестивал нямаше нито един филм от Апенините - имаме два проблема - липсата на финансова подкрепа за филмите ни и още по-страшното: никаква помощ за толкова талантливите млади творци?

Моника е абсолютно права - няма достатъчно пари и няма достатъчна подкрепа, а трябва да бъде съвсем различно. Моят опит показва, че никак не е лесно да се продава и да се разпространява филм, който е 100% италиански. А, когато е трудно, хората се предават лесно. Аз, за щастие, не съм от онези, които лесно се отказват. В този филм ме спечели човешката история, но и важната политическа тема за справедливостта и смелостта.

Друга много коментирана тема в европейското кино е разривът между някои творци и Канал+ като основен спонсор на френските и не само френските продукции - къде е границата между подкрепата и селекцията на други основи, в която те обвиняват боса на медийната група?

Във Франция, за разлика от Италия, моделът на киното работи много по-добре и много по-лесно, има много съществена държавна, регионална и бизнес подкрепа. И наистина Канал + помага за това. Иначе би било много трудно да се прави изобщо кино без тази поддръжка. Да, понякога ситуацията изглежда сложна с разбирателството, но има и резултати, които са на лице.

Това е част от защитата на седмото изкуство от нет платформите - борба, която води и фестивалът в Кан. Помагат ли или убиват киното платформите според Вас?

Платформите трябва да идват след показването на един филм в залите. Той трябва да мине първо през киното. Във Франция системата работи по правилния според мен начин: първо филмът е в киното, после по Канал + и чак тогава се качва на платформите. Така не се губи публика. Много продуценти обаче "не си губят времето" и действат направо с тях.

Продуцирането и разпространяването на кино в наши дни само страст ли остана или има и печалба?

О, тази работа не е за печалба. Тя е страст, както се изразихте.

Филм като Франческа и Джовани: Любов и мафия плаща ли сметките?

Не, но имаме баланс - в каталога ни има и други заглавия, които са по-комерсиални. В моята работа, когато темата на един филм е важна, а на този е много съществена, просто го правим, защото иначе няма как да се промени животът на всички ни. Иначе разчитаме и на други по-касови италиански филми, а може би ни предстои да поработим върху един проект, който е по-голяма американска продукция.

Понеже споменахме Кан, има такова мнение, че фестивалите за кино са на доизживяване, споделяте ли го?

Не! Благодаря на СинеЛибри и съм много щастлива да покажем нашия филм в София на този уважаван международно фестивал. Знам, че имате и друг голям в София напролет. Бъдещето на фестивалите според мен е ясно. Ето, във Франция далеч не е само Кан, има още поне 25. Хората навсякъде са много ентусиазирани да гледат филми извън матрицата, защото истински обичат киното. Открихме в Бастиа, на Корсика, там филмът за любовта и мафията беше отлично разбран, защото имат история особено във второто.

Е, те са си италианци. Ние също в България разбираме от мафия, уверявам Ви и смятам, че сте дошли на точното място да покажете филма! Благодаря много за интервюто!

Борис Ангелов