За филма Мастило и забравеното умение да (се) питаме

Защо Мастило е много личен филм за мен? Най-щастливият ден в живота ми (реално си бяха малките часове на нощта) беше, когато чаках край печатарската машина да се завъртят 200-те хиляди бройки на първия безплатен всекидневник у нас 19 минути, който създадохме заедно с Атанас Арнаудов.

Трудното беше после, докато отблъснем хиляди атаки - на конкурентите и на властта, към нас, също като във филма, с който снощи се откри СинеЛибри в София, и да се научим, че ИСТИНСКАТА СИЛА/ВЛАСТ Е ЧОВЕК ДА МОЖЕ ДА СПРЕ СЕБЕ СИ. Това е и разликата ни с главния герой в продукцията на Дани Бойл - преоснователя на впоследствие най-тиражния вестник в света - британския Сън. Повече от сюжета няма да разказвам, за да гледате филма, когато тръгне по кината през януари.

Да се представя той като просто биографичен за милиардера Рупърт Мърдок, както вече прочетох да коментират някои зрители във Фейсбук, ми се струва елементарно и подценяващо продукцията.

Не очаквайте клюкарски/светски/сензационен филм! ТОВА Е РАЗКАЗ ЗА ВЛАСТТА в най-широк и в най-тесен смисъл и не е случайно, че именно с това започнах коментара си. За първата, втората, третата и четвъртата. За онази поза на човека, който си въобразява, че има власт не само над себе си, но и над другите и тя е безлимитна. Че има власт над Живота и Смъртта.

Идея, която изкуственият интелект до години напълно ще ни отнеме.

Това е филм за човешките граници, за безкрайното вдигане на летвата в една безумна надпревара, което всъщност неусетно се превръща в спирала, която уж води нагоре, а всъщност дълбае надолу, за феномена на медииний свят и ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА ЗРЕЛИЩЕТО (както е и мотото на фестивала СинеЛибри тази година). Още една метафора, за да се взрем по-добре в поредното нещо, което е на път да ни превземе - ИИ...

И накрая, носталгията.

Един доста по-млад приятел неотдавна вметна в разговор: "....едно време, когато е имало вестници". Отговорих му, че още има.

После си дадох сметка, че де юре ги има, но има ли я още де факто онази игра - онази ПРОФЕСИОНАЛНА игра, която всъщност представлява правенето и развиването на медии?

Защо всички се взехме толкова насериозно и изгубихме едно от най-важните неща определящи хомо сапиенс, а именно характеристиката му на Играещия човек?

Съвременният фаст фууд, представян за медии, не дава отговори на този въпрос. Затова и неговите говорители не могат да формулират и не смеят да задават истински въпроси!

Дано драгият зрител да намери няма и 2 часа да види този филм и да стане малко по-любопитен, вместо да се прави на всичко знаещ много сериозен съдник.

Любопитството е спасението на нашия мозък, преди ИИ и неговите соц.мрежи да са превърнали окончателно МИСЛЕНЕТО В АЛГОРИТЪМ.

Борис Ангелов