Младите учени: Вълчев съсипва образованието

България е на едно от последните места по брой докторанти и доценти в Европа. Това заяви Стилян Георгиев от асоциацията на младите учени „Когнито“ на пресконференция, посветена на предложените от министър Вълчев десет основни точки в новия закон за научните степени и звания, предаде репортер на БГНЕС.

Историкът Димитър Атанасов допълни, че „това не означава да пуснем евтино производство на професори в стил Хонконгски пластмасови играчки“, което би се случило, ако за да бъде наваксано количеството, се занижат критериите. Според Петко Тодоров от Института по електроника на БАН предложенията не фиксират най-важните проблеми. Приоритетно трябва да бъде разрешен проблемът с финансирането на науката у нас. "Даваме 4 пъти по- малко пари като процент от брутния вътрешен продукт от това, което дават средно държавите в Европа. Косово финансира науката си по добре от нас, а Албания е на светлинни години", категоричен бе той. Според младите учени реформите, визирани от министъра на образованието Даниел Вълчев, биха довели до разрушение на системата, а изграждането на нова изисква огромни инвестиции. Като лош бе оценен и моментът за приемане на такъв нов закон с оглед края на политическия мандат, когато министърът не може да поеме отговорността за решението си. Временните трудови договори също са обидни за учените и освен това противоречат на законодателството категорични са от асоциацията. Унизително е чистачките и администрацията на едно заведение да са на постоянни договори, а учените - на временни, категорични са от "Когнито". Според Симеон Цветанов ситуацията заплашва с обезлюдяване родните научни среди. Временните трудови договори, освен това, облагодетелстват недобросъвестните началници. Според младите учени бъдещи реформи в науката трябва да се обсъждат в широк научен кръг, а по-нататъшната реформа би била добре подготвена, ако подобно на Съединените щати, страната ни изготви класификация на научните учреждения. Според „Когнито“ не е редно титли да бъдат давани от заведения със сериозна научна дейност. Симеон Цветанов обобщи позицията с думите: „Няма как, ако всеки прави званията сам за себе си, те да се признават“. Академик Александър Попов сподели, че от 1989 г. до сега е имало 39 проекта за нов закон за научните степени и звания, и по стратегията има още много неща, които трябва да се обмислят.