Мистериозен „изгубен континент“, свързван с извънземни, може би най-сетне е открит

Интересът към загадъчния „изгубен континент“, за който някои вярват, че някога е бил дом на напреднала цивилизация, отново се засили след твърдения, че истинското му местоположение е установено.

Хипотетичният континент, известен като Лемурия, е предложен през XIX век като обяснение защо сходни вкаменелости от лемури са открити в Индия и Мадагаскар, въпреки че двете територии са разделени от Индийския океан.

Привърженици на теорията днес твърдят, че Лемурия, а вероятно и останките от древна цивилизация, предхождала човечеството, може да се намират на океанското дъно. Учените действително се опитват да установят границите на потънала земна маса в района, но няма доказателства, които да я свързват с Лемурия или с напреднала цивилизация.

Изгубеният континент постепенно е обвързан с причудливи теории за т.нар. „звездни семена“ – хора, за които се твърди, че носят извънземна ДНК, за яйцеснасящи хуманоиди и дори за праисторическа ядрена война.

Някои вярващи приемат проучванията върху древния субконтинент Мавриция, чиито останки се намират под Индийския океан, като доказателство, че легендата за Лемурия е истинска.

Мавриция обаче представлява геоложка земна маса, останала след разпадането на древен суперконтинент, а не доказателство за съществуването на напреднало или предчовешко общество.

Не са открити руини, артефакти или останки, които да показват, че там някога е живяла разумна цивилизация.

Връзката между Мавриция и Лемурия се основава единствено на опитите на вярващите да обвържат истинско геоложко откритие с легенда, променяла се значително в продължение на повече от 160 години.

Лемурия е предложена за първи път през 1864 г. от британския зоолог и биогеограф Филип Склейтър.

Той се опитвал да обясни защо вкаменелости от лемури са открити в Мадагаскар и Индия, но не и в Африка, въпреки че африканският континент се намира много по-близо до Мадагаскар.

Тъй като се съмнявал, че животните са могли да прекосят Индийския океан, Склейтър предположил, че някога между двете територии е съществувал сухоземен мост, който впоследствие потънал под водата.

Той нарекъл хипотетичния континент Лемурия на животните, чието разпространение породило теорията.

„В Мадагаскар и на Маскаренските острови откриваме запазени останки от този велик континент, за който бих предложил името Лемурия“, пише Склейтър, предаде ДейлиМейл.

Идеята придобива популярност, но впоследствие е отхвърлена от науката, след като теорията за дрейфа на континентите обяснява, че Индия и Мадагаскар някога са били част от една и съща земна маса.

Лемурия вече не била необходима като обяснение на загадката с вкаменелостите, но теорията оцеляла извън официалната наука и все повече се преплитала с окултни вярвания и конспиративни теории.

Найджъл Уотсън, автор на книгата „Portraits of Alien Encounters Revisited“, обяснява, че изгубеният континент постепенно започнал да се свързва с необикновени разкази за произхода на човечеството.

Голяма част от тази трансформация била свързана със спиритуалистката от XIX век Елена Петровна Блаватска – бивша циркова ездачка и основателка на окултното движение теософия.

В книгата си „Тайната доктрина“ от 1888 г. тя представя седем „коренни раси“ на човечеството, сред които невидими астрални същества, безтелесни хиперборейци и лемурийци, описани като яйцеснасящи създания.

Блаватска твърди, че появата на половете довела до унищожението на Лемурия и че континентът потънал в океана, като от него останали само Австралия и Великденският остров.

Разказът ѝ представлява духовна спекулация, а не заключение, подкрепено от археологията или геологията. Въпреки това той допринесъл Лемурия да се превърне от отхвърлена научна хипотеза в предполагаема родина на забравен народ.

По-късно легендата се пренася към планината Шаста в Северна Калифорния, където вярващи твърдят, че оцелели лемурийци създали подземен град, наречен Телос.

Според местната митология континентът бил унищожен от катастрофални земетресения, но някои от обитателите му успели да избягат и продължили да живеят под планината.

Посетители твърдят, че край върха са виждали високи над два метра лемурийци, облечени в свободно падащи одежди. Няма обаче физически доказателства за съществуването нито на подземния град, нито на предполагаемите му обитатели.

Историята станала още по-необичайна, след като представите за Лемурия се преплели с трудовете на британския писател Джеймс Чърчуърд.

Той твърдял, че друг изгубен континент – Му, бил дом на технологично напреднала цивилизация, процъфтявала преди 50 000 години.

По думите му древни плочки разкривали, че цивилизациите на Египет, маите и Вавилон водят началото си от Му, но не са представени доказателства в подкрепа на тези твърдения.

Въпреки това историите за Му и Лемурия постепенно се слели и вдъхновили духовни движения, според които някои съвременни хора са потомци на изгубената цивилизация.

По-късно това вярване било свързано със „звездните семена“ – хора, които смятат, че притежават ДНК или души с извънземен произход.

Според други версии Лемурия приютила бежанци от планетата Малдек, която уж някога обикаляла около Слънцето между Марс и Юпитер.

Обществото „Етериус“ твърди, че обитателите на Малдек унищожили планетата си с водородна бомба и така се образувал астероидният пояс.

Според тази версия оцелелите създали мирна цивилизация на Лемурия, която впоследствие се разпаднала и също преживяла ядрена война.

„Авторите, които разпространяват идеята, че древни астронавти са посещавали и обитавали Земята преди хиляди години, твърдят, че свещени текстове като Библията съдържат разкази за ядрени експлозии“, казва Уотсън.

„Те посочват пасажи като този от Битие: „И Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от небето“.

„Разтопените парчета стъкло в либийската пустиня също се представят като доказателство за ядрена война или аварии преди 28 милиона години. Привържениците на тези теории смятат още, че легендарните цивилизации на Атлантида и Лемурия са били унищожени с атомни оръжия.“

Уотсън обяснява, че някои от най-крайните теории са съсредоточени именно върху Малдек – планета, която според вярващите някога се намирала между Марс и Юпитер.

Според обществото „Етериус“ населението ѝ било завладяно от алчност и жажда за власт, преди да взриви водородна бомба, унищожила планетата и предполагаемо създала астероидния пояс.

По думите на Уотсън различните версии на теорията представят Слънчевата система като арена на множество ядрени конфликти с участието на извънземни заселници. Той отбелязва, че твърденията произлизат предимно от автоматично писане, предполагаеми послания от медиуми и спекулативни тълкувания на древни текстове, а не от физически доказателства.

Според него тези истории имат за цел и да предупредят, че напредналите цивилизации могат да се самоунищожат.

Докато извънземните посетители и ядрените конфликти принадлежат към легендите, научните изследвания на древна земна маса под Индийския океан са напълно реални.

Мавриция е описана в научна публикация през 2013 г., а през 2017 г. изследователи съобщават за допълнителни доказателства за покритите ѝ с лава останки.

Земната маса представлява фрагмент, останал след разпадането на Гондвана – суперконтинент, съществувал преди около 200 милиона години.

Учените смятат, че останките от Мавриция са разпръснати под Индийския океан. Те изследват циркон – изключително устойчив минерал, който може да разкрие възрастта на заобикалящите го материали.

Откритият на остров Мавриций циркон е датиран на приблизително три милиарда години, въпреки че видимите вулканични скали на острова са на не повече от девет милиона години.

Сега учените използват гравитационна инверсия, за да изчислят дебелината на океанската кора и да открият части от древния континент, които може да са останали непокътнати.

Изследванията биха могли да изяснят размера и формата на Мавриция, но досега не са разкрили доказателства за съществуването на Лемурия, потомци на извънземни или цивилизация, унищожена от ядрена война.