Депутатите приеха Бюджет 2026 на първо четене

Народното събрание прие Законопроекта за държавния бюджет на България за 2026 г.

"За" гласуваха 143 депутати, "против" 81 и "взъдържали се" няма. 

Дебатите в пленарната зала преминават с остри реплики между управляващи и опозиция за размера на дефицита, публичните разходи, данъчната политика и финансовото състояние на държавата.

От парламентарната група на ГЕРБ-СДС заявиха, че няма да подкрепят бюджета.

„В рамките на вашия проект на закон за бюджет със сигурност има разходи, които трябва да бъдат извършени. Виждаме, че от ПБ сте много амбициозни по отношение на разходната част на бюджета по отношение на дефицита. Ще си позволя категорично да не се съглася с теорията на колегата Гълъб Донев, който обяснява, че ако дефицитът се свие до 3%, той ще задуши икономиката и ще намали икономическия растеж“, заяви депутатът от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова, предаде Дарик.

„Аз категорично смятам, че това не е така. Този дефицит означава по-голям дълг, повече разходи за лихви, по-висока инфлация, съответно задлъжняват следващите поколения след нас. Обяснявахте, че с продължителния закон ще поискате 3 милиарда и 200 милиона в Закона за бюджета, че всъщност годишният лимит е 10 милиарда и 100 милиона. Наред с всички тези факти от проекта на Закона за бюджета трябва да кажем, че с този проект на закон за бюджета на практика се увеличава осигурителната тежест, увеличават се минималните осигурителни прагове по икономическа дейност, увеличават се с 30% цената на винетките, на практика се променя начинът, по който се определя трудовият стаж на работещите, като това се случва през преходни и заключителни разпоредби, без да има широк дебат“, подчерта Петкова.

По думите ѝ ГЕРБ-СДС винаги е защитавала стабилните публични финанси.

„Ние от Парламентарната група на ГЕРБ-СДС винаги сме смятали, че е изключително важно публичните финанси на страната да бъдат стабилни и устойчиви и затова сме работили години наред и това показват и резултатите. С този закон за бюджета това не е гарантирано и ние няма да го подкрепим“, каза Петкова.

Тя коментира и предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост.

„Ние предоговорихме Плана за възстановяване и устойчивост, вътре бяха записани реформи, които не бяха в интерес на България. Когато фактите говорят и от Прогресивна България трябва да замълчат. ПВУ е предоговорен от кабинета Желязков и благодарение на кабинета Желязков“, заяви тя.

С критики към бюджетната политика се включи и Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС.

„Благоразумната фискална политика продължи до 2020 година, когато дойде ковид, независимо какви бяха министрите, независимо какви кусури има. За съжаление тази благоразумна политика беше отречена през 2021-ва“, заяви той.

„Беше ни казано, че ние можем да харчим повече, но беше спестена другата част от истината, че рано или късно трябва да вдигаме данъците. Може да се види как господин Василев през цялото време защитаваше тази политика и нарече политиката от предишните 20 и няколко години политика на стабилната бедност. Тази политика, която се водеше до 2020 година, предполагаше да не се трупат дефицити, да има балансиран бюджет и относително ниска данъчно-осигурителна тежест“, каза Вълчев.

По думите му „потъването на бюджетната политика започна и се случи през 2023–2024 година, а не през 2025-а, както твърди господин Мартин Димитров“.

Той отправи и призив към министъра на финансите:

„Господин Радев, нарушете малко комфорта на МТСП и МЗ да бръкнат в кошера с ТЕЛК-овете. Министърът на финансите може да ви каже коя програма се е увеличила – това са ТЕЛК-овете, там има злоупотреби. Ако вървите по линията на най-малкото съпротивление, няма да овладеете разходите“, заяви Вълчев.

От парламентарната група на „ПП председателят ѝ Асен Василев заяви, че проектобюджетът е изграден върху „две големи лъжи“.

„Приоритетът не е инвестицията в човешки капитал, а събирането на таксите – това е бюджет 2026. Господин Радев, вие казахте, че ще се борите срещу олигархията. Този бюджет е базиран на две големи лъжи“, каза Василев.

„Първата е, че 2021–2025 фискалната картина се е влошила заради ръста на пенсиите и социалните разходи. 2021 – 10,4%, 2025 – 10,7%. С 0,3% са се вдигнали. Пенсиите и социалната програма не са натоварили бюджета допълнително, защото самото БВП се вдигна рекордно в този период. България отлепи от последното място в ЕС тогава за първи път, вече има три държави след нас“, заяви той.'

Според Василев „30% от увеличението на разходите в този бюджет е наследство и аз съм горд с тези 30%“.

„Втората лъжа, заложена в този бюджет, е лъжата за наследени скрити разходи. Разходите, които вие слагате и за издръжка, и капиталови разходи, са по-високи от заложените в бюджета на госпожа Петкова, заради който хората излязоха на улицата. Даже са драстично по-високи, а не малко по-високи“, обърна се Василев към Гълъб Донев.

„Намираме се в критичен момент за България, защото това е същинското начало на бюджетната криза.“ Това заяви депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров. 

„Знаем вината на предишни управления, видяхте големите протести в края на миналата година, но същинското начало на кризата е сега, защото започна процедура по свръхдефицит и това е огромен риск, който поемате от ПБ. Основното ви обещание беше инфлацията да бъде овладяна“, подчерта Димитров.

По думите му високите разходи ще окажат натиск върху цените.

„Като харчите толкова много и наливате 10,1 млрд. евро заеми в икономиката, това вдига всички цени и увеличава търсенето. Този проблем започна от управлението на ГЕРБ, но и вие от ПБ го удължавате“, каза Димитров.

Той посочи, че заложеният дефицит е сред най-високите в Европейския съюз.

„5,7% е един от най-високите дефицити в Европа. Ние сме сред държавите с най-висок дефицит, заедно с Полша, Унгария и Румъния. 3,4% е средният дефицит за всички държави в ЕС за 2026 г. Този дефицит можеше да бъде избегнат“, заяви депутатът.

Според него управляващите продължават политиката на високи разходи.

„ПБ избра да харчи много, защото пожела да харчи, както харчеше ГЕРБ. Имате 131 гласа, но виждаме, че продължавате опасната тенденция на големи разходи. Вижте докъде доведе това ГЕРБ, а вие от ПБ звучите все едно ще управлявате 100 години и няма нужда от бързане“, каза Димитров.

Той отправи въпроси към председателя на бюджетната комисия Константин Проданов.

„Къде са ви важните реформи в този бюджет, господин Проданов? Разходите продължават така, както бяха по време на управлението на ГЕРБ. А вие бяхте от хората, които казаха: „Не може повече така“, а сега продължавате по същия начин. Къде са мащабните оптимизации на разходите? Къде са скандалните обществени поръчки?“ попита Димитров.

В заключение той заяви, че според него управляващите поставят под риск финансовата стабилност на страната.

„Вие рискувате публичните финанси на България“, каза Мартин Димитров.

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов защити проекта на бюджет.

„България е в процедура по свръхдефицит, тя беше инициирана на база анализ на Европейската комисия, който говори за траекторията на дефицита в предходните години заради неуправляемия ръст на разходите, който предхожда управлението на Прогресивна България“, заяви той.

„Не че е нещо, с което да се хвалим, но в момента 10 държави са в такава процедура. Тоест това не трябва да се драматизира, това е жълт флаг и вземаме мерки в тази посока. Не сме били дали разчети – те са ясни за всеки, който иска да отвори закона за бюджета. Там детайлно е описано защо в момента дефицитът е 5,7%. Приходните и разходните мерки са на стойност около 2 млрд. Ако не бяхме предприели тези мерки, дефицитът щеше да е 7,4%“, каза Проданов.

По думите му част от европейските средства може да не бъдат усвоени.

„Може би няма да можем да направим всички евросредства, но аз казвам дай Боже да ги направим“, заяви председателят на бюджетната комисия.'

Текстовете предвиждат дефицит по консолидираната фискална програма за тази година в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Заложените приходи, помощи и дарения в проектобюджета са в размер на 49,6 млрд. евро, а общите разходи възлизат на 56,8 млрд. евро. Според проекта максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро или 30,1 на сто от БВП.

Предвижда се общите средствата за капиталови разходи през 2026 г. да достигнат 9,360 млрд. евро, като в т.ч. влизат тези с национално финансиране от 4,028 млрд. евро и с европейско финансиране от 5,331 млрд. евро (в т.ч. Националният план за възстановяване и устойчивост).

Законопроектът предлага повишаване на приходите от опериране на ТОЛ системата и увеличение на винетните такси с 30 на сто - считано от 01 август 2026 г.

Сред мерките на управляващите влизат и ускорено реализиране на вече въведения акцизен календар за периода 2025 - 2029 г. в Закона за акцизите и данъчните складове за поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюневите изделия.

Сред параметрите на законопроекта е и от 1 август 2026 г. държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40, както е предвидено за останалите работещи. Предвижда се преразглеждане на механизма за определяне на минимална работна заплата, като до определянето на нов механизъм се предвижда минималният размер на заплата да остане на настоящото си ниво от 620 евро.

 Кирил Пламенов