4 партии не са подкрепили текста, изчетен на КСНС: Станислав Анастасов

Текстът, изчетен на КСНС не бе подкрепен от 4 партии, което според вътрешните правила значи, че няма консенсул около него. Темата около, която няма консенсус е кой е агресорът,   заяви след заседанието Станислав Анастасов от ДПС.

За същото съобщи и Николай Денков от ПП. "Когато си тръгваше Костадинов той каза моят глас го бройте против, така че общо са 4, даже стои въпросът дали всъщност е приет този текст, защото според вътрешните прави са необходими 3/4-ти от участниците, така че аз изчаквам да видя в крайния вариант тези 3/4ти са налице, подчерта Денков.

Разногласия е имало и по отношение на действията на България след атаките срещу търговски кораби в Черно море, включително за евентуално задействане на консултации по член 4 от НАТО.

Четирите парламентарни групи, които според изявленията след КСНС не са подкрепили текста, са:

- „Продължаваме промяната“

- „Демократична България“

- ДПС

- „Възраждане“

Когато си тръгвал Костадинов казал моят глас го бройте против

"КСНС категорично осъжда ударите срещу търговските кораби в Черно море като грубо нарушение на международното морско право и настоява да бъдат установени извършителите на ударите. След приключване на проверката изпълнителната власт трябва да уведоми обществото за резултатите", обяви Илияна Йотова.

Пред страната ни са налице сериозни предизвикателства при осигуряването на защитата на критичната инфраструктура. Отчетено е, че настоящите рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на военния конфликт в Украйна по пътя на дипломацията, обяви президентът Илияна Йотова след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност.

В рамките на заседанието е постигнато съгласие за продължаване на изпълнението на приетите от Министерския съвет мерки за противодействие на посочените заплахи. Идентифицирана е и необходимостта от анализ на промени в нормативната уредба, които да подпомогнат изпълнението на тези мерки.

Членовете на КСНС са се обединили около предложения към изпълнителната и законодателната власт. Йотова уточни, че предложенията са били приети с мнозинство от три четвърти, както изисква законът, като представителите на три парламентарни групи са били против.

КСНС категорично осъжда ударите срещу търговските кораби в Черно море като грубо нарушение на международното морско право и настоява за незабавно извършване на проверка за установяване на извършителите на ударите. След приключването ѝ изпълнителната власт трябва да уведоми обществото за резултатите.

„Най-голямата гаранция за нашата сигурност е незабавно прекратяване на огъня и използването на всички политически и дипломатически канали за постигане на мир. България трябва да участва активно в този процес“, заяви Илияна Йотова.

Сред предложенията на КСНС са:

►продължаване на изпълнението на взетите от изпълнителната власт мерки за противодействие на рисковете и заплахите;

►усилване на мерките за морска осведоменост чрез използване на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение;

►ускоряване на процесите за модернизация на въоръжените сили с цел придобиване на антидрон системи с възможности за кинетично въздействие в тясно сътрудничество с НАТО и Европейския съюз;

►изпълнителната власт да анализира и да предложи на Народното събрание промени в съществуващата нормативна база с цел подпомагане на мерките за физическата защита на стратегическите обекти и гарантиране на морската сигурност на страната;

►поддържане във висока степен на готовност на националната система за търсене и спасяване по море.

Сред предложенията е България да използва капацитета си като пълноправен член на Европейския съюз и НАТО, за да изрази твърда позиция и да осигури защитата на сигурността, икономическите и екологичните интереси, както и стабилността на региона.

В рамките на НАТО се предлага:

►чрез дейността по „Източен страж“ България да поиска увеличаване на приноса на съюзниците към сигурността на Черноморския регион;

►да бъдат използвани възможностите за разполагане на допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение;

►да бъде засилена бреговата и отбранителната система, както и антидрон системите в контекста на засиленото военно присъствие на НАТО.

Предложенията не нарушават споразуменията от Монтрьо.

На този етап свикването на консултации по член 4 от Северноатлантическия договор е определено като непродуктивно, тъй като обсъждането на подобни инциденти е подходящо да бъде извършено в рамките на Северноатлантическия съвет и няма да доведе до нови мерки.

По отношение на Европейския съюз се предлага:

►България да предложи разработването на рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море като част от стратегическия подход на ЕС към Черноморския регион;

►при необходимост да бъде задействан механизмът за гражданска защита заради екологичен риск;

►да бъдат използвани инструментите за наблюдение на Сателитния център на Европейския съюз за индикация на заплахите;

►да бъдат предвидени финансови компенсации за евентуално понесени загуби.

„Европейският съюз определя морската сигурност като един от основните стълбове на своята черноморска стратегия и предвижда създаването на черноморски хъб за сигурност, но е необходима в случая повече конкретика, която България може да предложи“, заяви Илияна Йотова.

Предлага се България спешно да проведе консултации с Румъния и Турция за общи действия за спиране на атаките срещу търговски кораби в Черно море и за гарантиране на безопасността на корабоплаването.

България да поеме активна роля за преговори и намиране на консенсус между шестте държави, граничещи с Черно море - Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция за мораториум върху бойните действия в Черно море и за превръщането му в зона на споделена сигурност.

Темата за Черно море, рисковете, заплахите и решенията за безопасност да бъдат представени на всички европейски формати, в които България участва, и най-вече на предстоящата среща на върха на Европейския съюз на 15 и 16 октомври тази година.

По отношение на Организацията на обединените нации се предлага отправяне на искане за съдействие от механизмите на Международната морска организация на ООН за технически и правен анализ на инцидентите в Черно море, както и приемане на резолюция за гарантиране на свободата и безопасността на корабоплаването в Черно море.

На заседанието присъстваха министър-председателят Румен Радев, председателят на Народното събрание Михаела Доцова, министърът на отбраната Димитър Стоянов, министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев, министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова, министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев, министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова, зам.-министърът на финансите Людмила Петкова, председателят на ДАНС Пламен Тончев, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и секретарят на Съвета по сигурността към Министерския съвет Пламен Узунов. В сградата са и по един представител от всяка парламентарна група - председателят на парламентарната група (ПГ) на „Продължаваме промяната“ Николай Денков, председателят на ПГ на „Възраждане“ Костадин Костадинов, председателят на ПГ на „Прогресивна България“ Петър Витанов, председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов, депутатът от ПГ на „Демократична България“ Ивайло Мирчев, депутатът от ПГ на „Движение за права и свободи - ДПС“ Станислав Анастасов.

Кирил Пламенов