300 000 ферми фалираха у нас за 20 г.

България е загубила над 300 хил. семейни стопанства през последните 20 години, а ако не бъдат предприети бързи мерки, страната може да се изправи пред сериозен риск от загуба на собственото производство на плодове и зеленчуци до 2030 г. За това предупреди председателят на Управителния съвет на Браншовата камара "Плодове и зеленчуци" Цветан Цеков пред NOVA NEWS.

По думите му заложените в управленската програма на правителството срокове за реформи в земеделието са прекалено дълги, защото секторът вече е изправен пред проблеми, които е трябвало да бъдат решавани преди години. "Страната ни вече е закъсняла, тези реформи е трябвало да бъдат направени по-рано", коментира Цеков.

Той определя като абсурдно очакването основни промени в българското земеделие да бъдат реализирани чак до 2030 г. Според него дотогава голяма част от производителите може вече да са напуснали сектора, а възстановяването на производствения потенциал да стане много по-трудно.

Един от най-сериозните проблеми е излизането на производители от сектора. По думите на Цеков голяма част от българските земеделци вече са прекратили дейността си.

Особено тревожна е липсата на млади хора, които да поемат стопанствата. Работата на полето става все по-трудна заради комбинацията от климатични рискове, високи разходи и несигурност на пазарите. "От 10 години говорим за този проблем", посочи Цеков, като допълни, че през този период нито едно правителство не е предприело достатъчно ефективни мерки за решаването му.

Така постепенно се стига до ситуация, при която не става дума само за икономически проблем на отделни фермери, а за риск за самото съществуване на българското производство на плодове и зеленчуци.

Според Цеков сериозен проблем са незаконният внос, нискокачествената продукция от чужбина и нелоялните практики на пазара.

Той поставя под съмнение ефективността на сегашния контрол върху хранителната верига. По думите му десет проверки годишно за наличие на пестициди не могат да дадат реална картина за качеството на стотиците хиляди тонове продукция, които влизат в страната.

Контролът трябва да обхваща много по-широко цялата агрохранителна верига - от производството и вноса до търговията и крайния потребител. "На българското производство беше отнето правото да работи при нормални условия", заяви Цеков.

Според него проблемът не е само в конкуренцията от чужбина, а и в това дали държавата гарантира еднакви правила за всички участници на пазара.

Другият критичен проблем е напояването. Според председателя на браншовата камара не повече от 10% от овощарите и зеленчукопроизводителите разполагат с необходимите условия за поливане. Причината, по думите му, е разрушаването на напоителната инфраструктура.

Това поставя българските производители в особено неизгодна позиция в условията на все по-чести периоди на суша и високи температури. При липса на сигурен достъп до вода стопанствата трудно могат да гарантират количества и качество на продукцията, независимо от вложените средства и труд.

В резултат климатичният риск се превръща директно в икономически риск - една лоша година може да означава загуба на реколтата и отказ на производителя да продължи.

Според Цеков единственият реалистичен шанс за оцеляване и развитие на българското производство е кооперирането на фермерите.

Обединяването на производителите би им позволило да постигнат по-голям мащаб, да инвестират съвместно в напояване и техника, да намалят разходите и да имат по-силна позиция при продажбата на продукцията.

Без подобна промяна малките стопанства ще продължат да губят позиции както спрямо големите производители, така и спрямо вносната продукция.

Кирил Пламенов