Слънце, сапун, сарацини: Марсилия

Когато за първи път попаднах в Марсилия преди 19 години бяха шашнат, защото очаквах нещо като Париж на морето (все пак е вторият по големина град във Франция – нещо като Пловдив и Варна едновременно у нас). А заварих по-скоро Кайро поради множеството сарацини (общо название на мюсюлманските народи, за който не знае тази дума) и цялото презрение към чистотата, което тези хора създават винаги около себе си...

Нищо общо с онази италианска мафиотска и романтична красива Марсилия (у нас използваме това название, вместо френското Марсей) от прекрасния филм Борсалино, където двамата вечни съперници на френското кино Делон и Белмондо играят приятели - мафиоти.

Нищо общо с момчешките представи за граф Монте Кристо и замъка Иф, до който има корабче от центъра на центъра – пристанището, но стигнали на късчето земя всички се разочароват, защото в старата крепост няма нищо. Голямо разочарование! Особено при повтарянето, защото трябваше да го показвам на двама приятели...Сега обаче ще разказвам други истории след петото посещение.

Понеже отдавна нямаме полети до Марсилия, човек може да кацне в Ница, а от нея да хване бързия влак, което отнема 2 и половина часа – 2 от Кан, откъдето пристигнах аз.

Гарата Сан Шарл е красавица, а от нея се открива една от най-красивите панорами в града, не по-лоша от конкурентната – от видната на другия край на големия марсилски залив от местната катедрала Нотр Дам, също кацнала на върха на възвишение.

Терасата на гарата е като площад, а нейното легендарно стълбище е снимано в множество екшъни – от Жан Клод Ван Дам-овите до Транспортер. Скъсване от снимки е естественият рефлекс на туриста. Аз например го правя всеки път, т.е. през последните 3 години – всяка година по същото време. Съзнавайки ясно, че смисъл няма.

Надолу по пътя към лесния за ориентиране център се преминава през най-сарацинската част на града. Арабски закусвални и мръснички магазини се редуват по пътя към главната улица.

Понеже най-добре е да дойдете в Марсилия рано сутрин, за да се поразходите преди да е настъпила задължителната тук поне в 3 от 4-те сезона субтропична жега, ще забележите по пътя, че почти всеки европеид ще ви поздрави по пътя. Също естествена реакция на малцинството. Особено на главната улица.

Композицията е едно към едно с Ница, с тази разлика, че Марсилия е доста по-мръсна, лишена от лукс, с огромни надписи като Розата на Бейрут навред наоколо и с абсолютно прав път към центъра на своето огромно пристанище.

Хубавото на пристигането сутрин е, че мвожете да хванете и рибния пазар. Оттам майсторите на хубавите ресторанти пазаруват многото видове риба, от които се прави един от символите на този град – Буябес.

Морската столца на Франция е и главен град на мегарегиона Юг, в който са събрани Лазурният бряг, Вар с център Тулон, любим курорт Сен Тропе и обетованата земя на розето Касис, както и на прекрасния Прованс, който тук повечето хора предпочитат да наричат Окситан.

Връщаме се на пристанището, където има няколко възможности за атракции, освен рибения пазар, който е забавно да се разгледа и без да пазарувате, защото е колоритен и нямаме такова чудо у нас, но не е така приятен и кокетен като в споменатия малко по-горе мъничък и толкова красив Касис.

Например можете да седнете в някое от заведенията с по френски обърнати само към морето и преминаващите по улицата и пиацата хора и превозни средства столчета край малките масички. Имайте предвид, че колкото и кокетно да изглежда, погледнато отвън, обляно от щедрото слънце и под уникално синьото небе на Прованс, всяко от тях е съвсем различно отвътре, където често сарацинският съдържател е настанил цялата си рода, създаваща понякога твърде неприятен фонов шум, а истински сериозното разочарование настъпва, ако случайно се отбиете до тоалетната.

Друг вариант от пристанището е да вземете корабче до Замъка Иф, а някои минават и през друг остров – нещо като курорт тип Народен, което като воаяж е надценено и съмнително удоволствие.

Можете просто да се разходите по двата почти безкрайни успоредни бряга на марината по посока на морето, а можете да се изкатерите по хълма до споменатата катредрала Нотр Дам, която е наистина красива.

По-марсилско изкарване е посещение на Музея на сапуна. Той също е символ на града още от 14-и век, когато започва да се прави масово и организирано. Лично Кралят – слънце, фамозния Луи Четиринадесети, клеветен у нас кой знае защо като никога не къпал се, създава стандарт за производството на сапун. От 1688 г. досега той се прави по един и същ начин: съдържа 72% зехтин.

Отваряме скоба, за да сподели личен опит: маслиненото масло от Прованс е наистина най-финото и най-вкусното, независимо от претенциите на Италия, Гърция, Испания, Португалия, Кипър, че и на братските балкански Словения и Хърватия.

Производството няма нищо общо с онова, което съм виждал в двора на прабаба ми, която вареше някакви ужасяващи животински мазнини в метално корито на двора си и получаваше нещо, което по външност и твърдост наподобяваше камък, не сапун, а и качеството му на търкане в кожата, което избягвах при всякакви заплахи, беше като да се използва шкурка.

В Марсилия не се отделят и неприятни миризми, както при направата на нашия домашен сапун. Модифицирани са и различни видове мило – примерно супер ефикасен за махане на петна – използвам с успех, за пране на райета – също ефективен, освен продаваните с различни цветове и парфюми навсякъде из града.

Ако ще купувате и ще си носите за сувенир – в превод от френски – спомен, точно този символ на Марсилия, търсете печата на града върху сапуна. Той гарантира заветните 72% зехтин, които галят тялото и оставят супер приятно усещане и цялата оригинална технология на 7 века.

Разбира се, че в магазинчетата има всякакви парфюмирани продукти, но то не значи, че не са и качествени.

Обратно по главната, ако свърнете вдясно, ще попаднете освен на такива продавници, и на преки, водещи ви към местния пазар, който е забавен, шарен и изкушаващ като всеки средиземноморски. И, апропо, събрал цялото средиземноморие като продукти и националности. Франция се има за империя и поради това хем ругае, хем се гордее, че събира цял Магреб, което в Марсилия е и повече от очевидно. На пазара и уличките наоколо, изпълнени с всякакъв вид сергии, дюкянчета и заведенийца – както закусвални, така и ресторантчета и рестобарове, публиката е основно от сарацини: алжирци, мароканци, тунизийци от бившите доминиони на Франция, но също египтяни , ливанци и сирийци, които Петата република и до днес има за по-малки братя, а също мавританци и всякакви други представители на някогашните колонии на Париж – от Чад до Сенегал.

Разбира се, излишно е да казваме, че увлечени в цените, които често са по-ниски от нашите, трябва да обръщате сериозно внимание и на портфейлите и чантите си, защото тези хора пипат много.

Недалеч и пак вдясно по пътя от пристанището по главната в посока гарата, ще видите и задължителната за центровете на френските градове ретро въртележка, от която тръгва улица с приятни френски заведения, а друга пък води към импозантната, но нищо особено като ниво местна опера.

Който е гледал сериала Марсилия, излъчван от няколко наши канала, в който  Жерар Депардийо е кмет на града, а неговият заместник и любимец Беноа Мажимел му взема поста, докато взаимно крепят и управляват мафията, докато уж се борят с нея, все едно сме си у нас, ще остане доволен. И ще забележи още няколко неща...

За тези 19 години Марсилия не се промени само за лошо – все повече сарацини и все повече мърсотия покрай тях, но и за добро – има метро, което спира на всеки 200-300 метра в тази градска част и дублира нелошите трамваи. Отрязване на пешеходна зона подстъпите към марината: зоната, в която ви завъртяхме основно в нашия разказ.

Градът е огромен – влакът влиза и излиза него на завидна за нашите скорост поне 20-ина минути, както в посока Ница, така и примерно в другата – към Ним, Арл и Монпелие, за които сме ви разказвали.

Но си е провинциален, не само заради играта на думи с Прованс. Центърът му е малък – доста удобно за туристите, добре организиран, както всички основни френски все при Наполеон. Извън него спалните жилищни комплекси са по-отчайващи като настроение от варненските и пловдивските. Напоследък френските кинодейци се скъсват да правят филми за тях и ужасяващите нива на престъпност, наркотизиране, безработица...

Което ще рече също, че ден, даже половин ден напълно ви стига за Марсилия, а уикенд гарантира, че ще опознаете града като петте си пръста.

Ако имате 2-3 дни, те ще ви стигнат за съвсем кратката разходка до близкия Екс на Сезан, където също сме ви водили, за споменатите по-горе градове – те все са на до час или малко повече от час път с кола или влак.

Разбира се, най-красивото бягство е до Сен Тропе или до съвсем близката до Марсилия перла наеа нейния „окръг” Касис – световната столица на розето, както и до съседния й Сиота, където е снет първият филм в историята на иначе посредствената и маловажна гара на курортното селище.

Борис Ангелов