Рекордьор с 3 филма и 4 роли на 1 кански фест: Нилс Шнайдер пред 19’

Нилс, който е в главните роли в последния филм на Уди Алън и в премиерния в Кан UNKNOWN пристига малко след мен на терасата Албан на JW Marriott в Кан. На нея големите звезди приемат журналисти за интервюта през деня и правят партитата след премиерите си вечерта. А пиарите на новата продукция (ще я гледате на Синелибри в София наесен) са ме предупредили, че ме очакват 15 мин. преди уречения час. Нилс, лишил се от къдриците, които са му бранд и с доста по-тъмна коса от преди сяда, като леко вдига крака и ги опира на масичката пред него. Учтиво чака да дойде часът, като понякога поглежда към мен през очилата си. Сядам 1 минута преди уреченото време и започваме с въпросите:

-       Вие сте шампионът на Кан т.г., а може би и исторически за 79 издания, с 3 филма в едно издание...

-       И с 4 роли – трима мъже и една жена! Сериозно - това са не само 3 филма, но са и 3 години от живота ми.

-       Как успява човек в този ритъм?

-       Важното е да се влезе във всеки образ, да му се даде живот. А иначе е ясно, че всичко е толкова бързо в наши дни. Всичките ми 4 роли в 3-те филма са толкова различни от мен. Но пуснах в себе си всичките тези 4 души. Офицерът от Битката на Дьо Гол ми отне цяла година снимки. Това е огромна продукция, както сте видели. Героите ми в UNKNOWN, които са мъж и жена, взеха осем месеца. Когато правех нея, присъствах на снимките на „оригиналната” актриса, преди да си разменим телата на екрана, дори и извън общите ни сцени. Защото трябваше естествено да поема щафетата от нея и просто да тръгна напред, след като душата й се преселва в тялото ми.

-       Като заговорихме за физика – на пръв поглед май сте отслабнали поне с 15 - 20 кг за този филм?

-       Да, но това е най-малкото усилие. Този филм за мен беше огромен експеримент, скок в неизвестното, толкова много възможности. Режисьорът Артур Харари даде рамката и ме остави сам да направя образите. Хем фантастика, хем луда работа! Виждах се в огледалото и сякаш ме гледаше непознат/а (б.р.игра на думи със заглавието, което се превежда точно така). И не само заради рязката промяна с килограмите, които споменахте. Просто отражението в огледалото беше на някой друг. Исках да постигна това, което се нарича „антипърформанс”. Осъзнах, че колкото повече актьорът се опитва да контролира една роля – толкова повече образът изчезва. При нас странното беше, че докато другите филми с „размяна на тела” са комедии, нашият е много различен. Кошмар е! Подговях се за двете ми роли в него с четене на Кафка, Песоа, графични романи, с гледане на доста филми. Много импровизирах на репетициите преди снимките. В началото екипът ми се смееше. Търсех другия глас, другия тембър, другия жест. Оставих се да почувствам, без да разбирам.

-       Има една реплика във филма за Шанса – основна тема и на този филм, и на друга знакова Ваша главна рокля в Coup de chance – последния на Уди Алън. Там отново умирате заради някой друг насред творчески процес – играете сте писател, тук пък сте фотограф и все в Париж. Шансът, ударът на съдбата – добър или лош, това ли е определящото, най-важното в живота?

-       Ха, не се бях замислял...Има връзка. Първо, Шансът е това загадъчно и незнайно нещо, което наричаме още Съдба и сякаш ни води в живота. Той определя и съдбата на моите герои в двата филма, определено е така. Случват им се супер неочаквани неща. Но ми хрумва и друго общо: и двамата режисьори - Уди Алн и Артур Харари са евреи – атеисти! Такива са по дух и филмите им! Изследват КАКВО НИКОГА НЕ ИДВА!

Борис Ангелов, Кан

Спецпратеник на 19 минути