Крещенето към хлапетата ги прави по-глупави, но как да им поставим граници не чрез страх?

Боят отдавна е отречен като възпитателен метод, макар още мнозина да твърдят, че той „изгражда”. На малките деца не бива и да се вика и да се крещи, ясно показват резултатите от международно изследване. Покрай 1 юни на тази тема сме посветили и нашия днешен психологически лайфхак.

Оказва се, че силното укорително говорене вреди на ранното детско развитие и има дългосрочен ефект върху тях като възрастни. Защо?

Когато малките деца до 7-годишна възраст и особено в първите 2-3 г. от живота си често са подлагани на „силна и агресивна вокализация”, както се изразяват експертите, докато хлапетата формират психиката и характера си, това предизвиква стресови отговори, които дори чисто физически се отразяват супер негативно на нервната система.

Итензивният физиолотгичен стреспотиска способността им да бъдат адекватни на процесите на информиране, което намалва значително когнитивните им способности – сиреч възможността да се развиват интелектуално, да учат и да осмислят.

Какво да се прави? Ето лайфхака:

Разбира се, родителите трябва да поставят ясни граници кое може, а кое – не на всяко растящо дете, но в същото време трябва да се съобразяват с методите, които използват. Те в никакъв случай не бива да бъдат груби. А какви?

Психолозите наричат начина: „ПОЗИТИВНО ПОДСИЛВАНЕ”. Това се превежда на нормален език като ясно водене, спокойна комуникация, ефективни стратегии, чрез които да се помогне на децата да се научат да управляват емоциите си, да приемат себе си и света. Вместо да им се нанася неосъзната вреда на тяхното развитие.

ИСТИНСКАТА ДИСЦИПЛИНА СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ КОГНИТИВНИЯ РАСТЕЖ ЧРЕЗ ТЪРПЕНИЕ И ВЗАИМНО УВАЖЕНИЕ, ВМЕСТО ДА СЕ НАЛАГА КОНТРОЛ ПОСРЕДСТВОМ СТРАХ.  

Михаил Първанов