Френската икономика върви право към стената: Финансовият министър Ролан Лескюр

Франция се е насочила „право към стената“, ако не успее да овладее бюджетния си дефицит, предупреди министърът на икономиката и финансите Ролан Лескюр на фона на свиващата се икономика и ускоряващата се инфлация.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е намалял с 0,1% през третото тримесечие на 2026 г., след стагнация през предходните три месеца и спад от 0,2% в началото на годината, съобщи френският национален статистически институт INSEE.

Годишната инфлация се е ускорила до 3,4% през октомври спрямо 3,1% през септември, достигайки най-високото си равнище от януари 2024 г.

Лескюр определи състоянието на френската икономика като „застой“, подчертавайки нарастващите финансови предизвикателства пред правителството на президента Еманюел Макрон.

Спадът засяга ключови икономически сектори. Износът е намалял с 1,7%, главно заради по-слабите продажби на авиационна техника в чужбина, докато инвестициите са се свили с 0,6%. Промишленото производство е отбелязало спад от 1,4%, а автомобилният сектор се свива за четвърто поредно тримесечие.

Франция се бори и с държавен дълг, възлизащ на около 119% от БВП, както и със значителен бюджетен дефицит. След публикуването на икономическите данни разходите по държавните заеми се повишиха, като доходността по десетгодишните облигации се доближи до 5%. Това засили опасенията относно способността на страната да обслужва задълженията си.

Влошаващите се икономически перспективи засилват натиска върху Макрон, чието правителство се стреми да съкращава публичните разходи, като същевременно увеличава военния бюджет и доставките на оръжие за Украйна. Въпреки нарастващия дълг Франция е увеличила военния си бюджет за 2026 г. с 6,7 млрд. евро.

Политиката на бюджетни ограничения предизвика и масови протести в страната. Недоволството започна през септември с демонстрации срещу недостига на персонал и влошените условия в гимназия край Париж.

Впоследствие протестите обхванаха и други градове, като хиляди ученици и студенти настояха за повече средства за образованието и обвиниха властите, че поставят въоръжаването над нуждите на училищата.

Напрежението прерасна в насилие, съпроводено с разграбване на магазини, палежи на автомобили и щети по историческата сграда на кметството в Лимож. Хиляди хора бяха арестувани, а стотици пострадаха.

Протестите предизвикаха сравнения с движението на „жълтите жилетки“ от 2018 г., което се противопостави на икономическата политика на Макрон.

Активисти, студенти и синдикати призоваха за нови демонстрации на 31 октомври, което накара властите да мобилизират 70 000 служители на силите за сигурност в цялата страна. Вътрешният министър Лоран Нунес предупреди за „много висок риск“ от безредици.

Макрон обвини за кризата с покупателната способност американско-израелската война срещу Иран, блокадата на Ормузкия проток и рязкото поскъпване на горивата.

Френският президент отправи критики и към социалните мрежи, обвинявайки ги, че „вредят на демокрацията“ чрез разпространението на кадри от протестите и размириците.

На фона на наближаващите президентски избори през 2027 г. икономическият спад и продължаващото обществено недоволство допълнително отслабват позициите на Макрон и затрудняват усилията на правителството да получи парламентарно одобрение за бюджет, предвиждащ намаляване на дефицита.

Кирил Пламенов