Венеция’ 2026 – кои са Ювал Абрахам и Рейчъл Сор?

Павлина Желева

Броени дни преди началото на 83-тата Мостра на киното селекционерът на феста Алберто Барбера включи в основния конкурс Naza – новият, 80-минутен документален филм на израелските режисьори Ювал Абрахам и Рейчъл Сор. Така списъкът на обявените 20 заглавия на игрални филми се увеличи с пълнометражен документален филм, който също ще се състезава за „Златен лъв“.

Кои са Абрахам и Сор?

Ювал Абрахам е разследващ журналист, а Рейчъл Сор е операторката на филма, който двамата са направили като сърежисьори.

Те станаха световно известни с „Няма друга земя“, създаден съвместно с палестинските режисьори Базел Адра и Хамдан Балал. През 2025 г. той спечели „Оскар“ за най-добър документален филм.

„Няма друга земя“ показа много силни кадри на насилствено разрушаване на домове на палестински жители на Масафер Ята на Западния бряг. Заради широкия международен отзвук Абрахам и Сор се превърнаха в уважавани фигури на световното документално кино.

Според собствените им изявления Naza продължава ангажираната им позиция. Този път те са снимали нощем, от покривите на Тел Авив, като главният им интерес е бил насочен към системите, планиращи и извършващи израелските въздушни удари в Газа.

Заглавието на филма е тясно свързано с темата и според британския всекидневник „Гардиън“ е военен термин, определящ възможния брой цивилни жертви при военни удари. Какво и как е показано във филма ще стане ясно след премиерата му на 10 септември.

Кой стои зад филма?

Naza е създаден по доста нетипичен начин, тъй като е съвместна продукция между „Гардиън“ и британския продуцент Джеймс Уилсън от JW Films. Това, което прави впечатление, е сериозната роля като изпълнителен продуцент на Джонатан Глейзър, който също не е случаен човек.

През 2024 г. безпрецедентно радикалният му „Зона на интерес“ получи „Оскар“, а той самият се открои със смели позиции, противопоставящи го на редица официални тези.

И още: Глейзър и Уилсън са работили заедно с тунизийската режисьорка Каутер Бен Хания, чийто „Гласът на Хинд Раджаб“ бе показан в конкурса на Мострата миналата година. Помним, че той получи Голямата награда на журито, но това стана в контекста на ожесточени дебати.

Участието на „Гардиън“ е важно, тъй като вестникът активно е публикувал журналистически разследвания в продължителен период (2023–2025). Сега, с Naza, те са получили своето продължение със средствата на документалното кино.

Чувствителната тема и позициите към нея

Авторите на филма смятат, че прилаганата система за военни атаки води до масово убиване на палестински цивилни. Израелската страна настоява, че военните действия са насочени срещу „Хамас“ и напълно отрича хипотезата, че решенията за военни удари се вземат от системи като Lavender, базирани на изкуствен интелект.

Предварително е ясно, че различията в трактовката на темата са в тясна зависимост от заеманата страна в безпрецедентния хуманитарен конфликт.

Къде е журито?

Участието на филма във Венеция има особен контекст и заради състава на тазгодишното международно жури. Част от него е Каутер Бен Хания, която този път ще оценява конкурсните филми заедно с американската председателка Маги Джиленхол, британския композитор и художник Даниел Блумбърг, италианския изследовател на киното Франческо Казети, френския режисьор Ксавие Джаноли, афганистанската режисьорка Шахрбаноо Садат и хонконгския режисьор и продуцент Джони То.

Дали отношението на това жури ще бъде предопределено или не, дали, подобно на миналата година, отново ще се разразят бури на Лидо, ще стане ясно в последните дни на фестивала. Очевидно е обаче, че вече втора поредна година Венеция поставя силен акцент върху темата за войната в Газа.

В случая с Naza става дума и за поредно символно завръщане на „Оскарите“ във фестивалния контекст на Мострата. Ще успее ли тя да поднови интереса на Американската филмова академия към филм от международния си конкурс? И каква ще бъде евентуалната роля на Холивуд в оценяването на една очевидно пареща комбинация между журналистически разследвания и кино?