Православната църква отбелязва Борисовден

       На 2 май Българската православна църква чества Борисовден. Църквата прославя Св. Цар Борис - Михаил Покръстител на българския народ. Борис, синът на кан Пресиан I (836-852) е роден през тридесетте години на IX в. най-вероятно в столицата Плиска. Възможно е като канар-тикин (престолонаследник) да е управлявал част от днешна Македония - твърди се, че при смъртта на баща му Борис "приел царството на [река] Брегалница". Борис води активна външна политика, като в началото на управлението си воюва неуспешно с Немското кралство и хърватите, а през 862-863 г. в съюз с немците против Великоморавия и Византия. Узрял за Христовата вяра, Борис търси контакти със Западната църква, но в крайна сметка приема кръщението от Византия през 864 г. За негов официален кръстник е смятан император Михаил III, а в страната идва многобройно византийско духовенство. През 865 г. владетелят, подкрепян от водещите сили в столицата, потушава жестоко избухналия в провинцията антихристиянски метеж. Верен на идеята, че България е третата „велика сила" в тогавашна Европа, опасяващ се и от чуждо проникване, Борис се стреми към създаването на самостоятелна българска църква. Контактите с патриарх Фотий, израз на които е и прочутото фотиево послание до българския княз, не дали резултат, след което Борис изненадващо установява преки връзки с Рим. „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите", както и действията на римската мисия в България (866-869 г.), не решават основния въпрос - за статута на българската църква. С ловка дипломация Борис-Михаил постига учредяването на автономна архиепископия на заключителното заседание на Вселенския събор (4 март 870 г.), а пръв български духовен глава става Йосиф (Стефан).