Какво са талантът, геният, дежа вю и лентата на живота пред очите

Световноизвестният руски изследовател на мозъка академик Константин Анохин разкрива какво са основните необясними за повечето от нас характеристики на човека и неговия мозък.

Например дежа вю – моментите, когато ни се струва, че пред очите ни има нещо вече видяно, е свидетелство за развитието на мозъка, много типично за децата и по-младите хора, които разполагат с по-неукротено въображение. Но е доказателство и за епилептична активност, която той определя като „илюзия за минало”.

В Московския университет вече е създаден Модел на моменталния жизнен обзор – т.нар. минаване на живота пред очите ни като филмова лента на бързи обороти. Това не само е факт, а не фикция на тежко болни или умиращи хора. И е автоматизъм на мозъка. Също така е знак за учените, че той може да работи на много по-бързи обороти – една от безкрайните му възможности, които ние не използваме активно. Според британско изследване мозъкът може да действа на 60 ПЪТИ по-бързи обороти при човека, докато при опитите с мишки е доказано, че техният ускорява до 7 пъти.

Всеки от нас може и сам да установи този феномен по сънищата, които завършват със събитие, което се пренася в реалния живот – примерно звън на телефон, който се разнася на границата между съзнанието и подсъзнанието.

Как можем да ускоряваме работата на мозъка? Опитите с мишки доказват, че това става лесно например с обичана храна – особено шоколад, който мозъкът се стреми да получи като награда. Това се дължи на паметта, която, както казахме в предишния ни лайфхак вчера – се основава на чувства – веднъж ни е харесал този продукт и искаме да го получаваме все по-често.

Изследването на таланта също е част от тази посока на резвитие на науката. Тя доказва, че дарбата е преди всичко наследствено обусловена – запаметена в генома ни, в родовата памет, но и развитието на мозъка е с голямо значение като съпреживяно движение е важна. Когато второто надделее при формирането на специалната способност стигаме до формулата: „Талантът попада в трудна цел, а геният попада в цел, която другите не виждат”, както казва Шопенхауер.