Бунтовник - красива панорама и жесток упадък в 1: Улиците на София (ФОТОГАЛЕРИЯ)

   До навършващото половин век мое училище в Горна баня има улица Софийска панорама. Най-хубавата софийска панорама обаче е от ул. Бунтовник в Горен/Заден Лозенец, която сече на средата хълма и гледа към зоната на новия Южен парк с Хилтън, Милениум, НДК. Затова повечето сгради от дясната й страна са на високи тераси над софийското поле долу.   

В началото на тази малка, но толкова красива улица живееха моите съученици Сашо и Марта. Имаха мезонет - апартаменти на два етажа един над друг. На същата улица, на един от нейните все несъвършени ъгли, но в другия й край, пък имаха истински мезонет с вътрешна стълба и колекция от чанове на второто горно ниво близките приятели на нашите - заслужилият артист Васил Попов и жена му Беба. Живееха в нови тогава и елитни кооперации, които се населяваха от тогавашния културен елит.               

   Улицата продължи да се застроява през 90-те години и в новия век. Старите къщи постепенно изчезнаха почти всичките. Но и днес е останала някоя и друга, още по-красива в тези есенни дни, обрасла в обагрени разноцветно листа.                               

      На ъгъла с Милевска планина през 90-те години ходехме в първата или една от първите модерни пицарии в София и пионер в несъществуващата си вече верига, която тръгна от нея - Мис Каприз. Днес тогавашните супер модни "разчупени" блокове с декоративни тухли по фасадите са като "империя в края на своя упадък" - вижте само опиканото стълбище между сверзаните блокове на номер 50 и 52, под които архитектът на миникомплекса от самия край и връх на соца, е направил и огромна тераса, за да се вижда цялата панорама над втората нова част на Южния парк, басейна Спартак и т.н. Сега тя е като наркоплощадка под открито небе, мръсна, неподдържана, а по тъмно сигурно и опасна за преминаване.     

Изобщо, нещо като обобщение на цялата иначе красива есенна картинка е ръждясалия стар Москвич на терасата на една от малкото останали къщи от първите заселници след края на Втората световна война, който обаче не отстъпва мястото, което гордо е заел като паметник на отминала епоха на блясък и слава, погребана не само от времето, което не спира, но и на общинското безхаберие.  ВИЖ СНИМКИ ТУК!                  

      Борис Ангелов