Японският Крал Миура играе професионален футбол на 53 г.

В националния тим има 55 попадения в 89 мача, отказа се преди точно 20 години, когато бе на "преклонната" възраст от 32.

Навсякъде е любимец на феновете с непримирим стил, непрестанно тичане и раздаване за отбора.

Началото е много трудно, защото в бразилския футбол през 80-те чужденци просто няма. И се появява някакъв японски надъхан хлапак, който иска да играе. И то - в клуба на Пеле, Сантос. Успява да запише само два мача, преди да му заяват ясно, че не става. "Бях толкова слаб, че и аз да бях треньор, не бих се пускал в игра", разказва за първите си професионални минути.

После се включва в повече двубои за Куритиба и Палмейрас, преди да се върне вече като утвърден футболист за още един период в Сантос.

След Мондиал 1990 се прибира в родината като суперзвезда и е лицето на новата Джей Лига, която опитва да измести от върха като популярност в страната бейзбола. Но през 1994-а става първият японец в Серия А, като предизвиква невероятен фурор с появата си в Дженоа. От онези години датира близкото му приятелство с Роберто Баджо, който в наши дни често му гостува в любимата си Япония.

И днес има същия режим, какъвто имаше и на 22. Преди 30 сезона.

"Яде, спи, тренира и живее по разписание - потвърждават треньорите му в Йокохама, които без един са по-млади от него. - Той никога не нарушава графика си. Невероятно е тялото, мускулатурата, физическото му състояние. Страшно спокоен е, стресът сякаш не го достига никога. Когато ние заминем във ваканция след сезона, Казу отива в някой фитнес и запазва часове за седмици напред. Тича за 12 секунди дължината на терена всеки ден, по няколко пъти. Остава да го прави след тренировките."

Има си личен диетолог, а всяка сутрин в 5 ч става и прави крос в парка до дома си. Когато има пауза между сезоните, отива с личния си фитнес треньор и диетогола на тихоокеанския остров Гуам, където води индивидуална подготовка.

Има само една сравнително тежка контузия - Франко Барези му чупи носа с лакътя си през сезон 1994-95 г., в мач Дженоа - Милан. Двамата са приятели днес и италианецът дойде на благотворителен (но не бенефисен) мач, организиран от Миура в Япония преди години. Не е чупил крак, ръка, нито пък е имал сериозна мускулна травма за всичките сезони.

В името на куриоза - в състава на Йокохама играе и 41-годишният Шинсуоке Накамура, друга легенда на японския футбол. Двамата тренират здраво, за да ги видим в елита през новия сезон, поне за няколко минути.

Клубът е доволен - заради тези две имена, на фланелките и гащетата на Йокохама няма място за спонсорски лога. Всичко е заето. Интересът е огромен в страната, а с това - и маркетинговата стойност на отбора.

И просто като детайл, още по-любопитно - в Йокохама бродира по терена и 38-годишният Дайсуке Мацуй, който игра един сезон за Славия преди 8 години. Той дори е титуляр в халфовата линия.

Поне още година (а може би и още след това), Крал Казу няма да спира да връзва обувките в деня на мача и да чака шанса си да влезе поне за минута на терена.

Вече 38 години това е животът му.

Снимки: Getty Images/Guliver Photos