Да загърбиш уредения живот в Манчестър, за да се завърнеш при народа си... и в крайна сметка да дадеш живота си за неговата свобода. Сагата на забравения герой на Априлското въстание, от което отбелязваме 150 г. на 20 април, разказана от Българска история:
Представяме ви историята на позабравения днес Тодор Лефтеров. Той е роден през 1852 г. в заможно търновско семейство. Баща му Лука Лефтеров е уважаван и заможен търговец, собственик на кантори в Търново и Манчестър.
След завършване на търновското петокласно училище през 1869 г., 17-годишният Тодор Лефтеров заминава за Манчестър, където завършва престижния Owens College.
Има всички предпоставки за спокоен и охолен живот в чужбина, но избира съвсем друг път. През 1873 г. се завръща в Българско и става учител в село Михалци. Въвежда модерни учебни предмети, развива читалището и неусетно запалва искрата на родолюбието сред своите ученици.
Там среща и голямата си любов – Ирина, дъщерята на великия Бачо Киро. Двамата се сгодяват малко преди избухването на Априлското въстание, а тя пази спомена за него до края на дните си.
През паметната пролет на 1876 г. Лефтеров повежда чета от село Михалци, която се влива в редиците на поп Харитон и Бачо Киро за епичните сражения при Дряновския манастир, продължили цели 9 дни.
Въпреки че се разболява от треска, младият мъж се бие безстрашно в първите редици. След последната битка (8 май) е заловен от турците и зверски посечен. Загива 24-годишен.
Днес един красив паметник във Велико Търново напомня за Тодор Лефтеров – търновецът, който вкуси свободата далеч от дома, но избра да умре за нея тъкмо на родна земя.
Екип на 19 минути
източник: Българска история
facebook.com
