Цветето на Святата нощ

Коледната звезда е най-обичаното празнично цвете в цяла Европа, но корените ѝ са от другата страна на океана, в земята на ацтеките - Северна и Централна Америка. Там коледната звезда е била на особена почит от кралете Нецауалкойотл и Монтесума. Известна в Чили и Перу като „короната на Андите“, коледната звезда всъщност е малко тропическо дърво (Euphorbia pulcherrima) и в дивата природа може да достигне височина до 3,5 м с листа с размери от 15 до 20 см в диаметър. През XIV до XVI век прицветниците на коледната звезда са били използвани от ацтеките за създаване на пурпурна боя, а соковете ѝ - като лекарство за овладяване на треската. Червеното се приемало като символ на чистотата и непорочността, затова растението добило широка популярност. Продавани в Мексико Сити още от ерата на ацтеките, днес коледните звезди се радват на интерес в родната си земя през целия ноември и след легендарния празник Деня на мъртвите, което ги прави ярък символ на сезона в цяла Америка. През XVII век зимното цвете е открито от францискански свещеници и използвани в тяхното годишно шествие на Рождество Христово, фиестата на Санта Песебре. Сега, през XXI век, коледните звезди биват излагани в цветарските магазини наравно с оранжевия мексикански тарос (ацтекски невен), който традиционно се използва за украса на олтарите в Деня на мъртвите. През 1828 г. министърът на Съединените щати в Мексико, г-н Джоел Робъртс Пойнсет, открил това прекрасно екзотично растение с червени заострени листа, цъфтящо край пътя през зимата. Мексиканците и съседите им в Гватемала го наричали „цветето на святата нощ“ заради звездовидните му съцветия, символизиращи Витлеемската звезда. Според мексиканската легенда, младо момиче и нейният брат донесли в църквата си букет от зелени листа