След над 10 години Том Круз отново даде голямо интервю в САЩ

Том Круз наруши дългогодишното си мълчание пред американските медии

Том Круз е звездата на октомврийската корица на GQ.

Актьорът рядко дава пространни интервюта пред журналисти и повече от десетилетие не е разговарял за корица с американско издание. Сега обаче, покрай предстоящия филм „Digger“ на режисьора Алехандро Иняриту, Круз има какво да разкаже.

GQ представя обширен материал за актьора, както и рядко негово интервю пред камера.

GQ: Том, ти си един от най-премерените актьори в историята на Холивуд, когато става дума за избора на проекти. Любопитно ми е как филм като „Digger“ – първият ти от много години, който не е нито екшън, нито част от поредица – се вписва в това.

Том Круз: Това е кулминацията на всичките ми умения. Никога досега не съм правил подобно нещо. Всичко, което съм правил, винаги е било много добре обмислено – защо го правя. При всичко, с което се захващам, имам лични цели и предизвикателства. Бях изключително развълнуван, че мога да изиграя този персонаж. Това е най-предизвикателната роля, която съм имал някога.

GQ: Наистина ли?

Том Круз: О, Боже, няма нищо общо. Изобщо.

GQ: Мисля си за ролята ти в „Широко затворени очи“. За ролята ти в „Магнолия“. За някои от нещата, които си правил като Итън Хънт във филмите „Мисията невъзможна“.

Том Круз: Разбирам. Виж, обичам го. Всяка роля е предизвикателство. Тук обаче става дума за кулминация на уменията – гледаш времето, ритъма, езика. В това изпълнение има пласт върху пласт от различни умения. А с него [посочва Алехандро Г. Иняриту] всичко е толкова прецизно – това, което той е способен да направи. Спомням си, когато гледах „Amores Perros“, си казах: „Мамка му, виж какво е направил този човек“. Създава усещането, че камерата е просто в ръката му и той влиза с нея на тези места. А аз си мисля: „Боже мой, цветовете и декорите са обмислени. Кадрирането е обмислено. Всичко е обмислено, а изглежда така, сякаш нищо не е било предварително измисляно“. Въздействието и силата бяха като удар с чук. Казваш си: „Боже мой, вижте този диамант“.

GQ: Алехандро, Том много е говорил за това колко харесва „Amores Perros“ и следващите ти филми. Любопитно ми е какво виждаш в Том като актьор и изпълнител.

Алехандро Г. Иняриту: Един актьор е като катедрала. Цял храм от възможности. Има и емоционален багаж, който според мен човек естествено носи в себе си – отвъд уменията, отвъд школата, традицията, таланта. Когато погледна в очите на човек, актьор или актриса, мога да го разпозная. През тези прозорци мога да видя дълбочината и колко надалеч стига тя. Знам колко огромен е този пейзаж. Понякога той е безкраен. Ако погледнеш очите на Том, тези очи могат да те преведат през самия ад. Те са пейзажи върху пейзажи върху пейзажи. И усещам, че той разбира това. Можеш да го видиш.

GQ: Том, според теб откъде идва това?

Том Круз: Не знам. Като дете имаш мечта. Предполагам, че бихте могли да ме наречете преждевременно развит – гледах хората, гледах живота им във филмите. А и непрекъснато се местехме. Така че видях различни култури дори в рамките на Америка и Канада, където съм живял. Виждаш хората, виждаш как реагират и се питаш: защо реагират така? Кои са нещата, които събират хората? Това са въпроси, които си задавах още от много ранна възраст. Имах тази мечта [да правя филми], но не съм учил в киноучилище. Не съм учил и в актьорско училище и изведнъж съм на 18 години и всичко започва да се случва. А с времето... имах свой таен план, защото много рано разбрах едно – не казвай на хората, че имаш мечти.

GQ: Това звучи доста тъжно.

Том Круз: Но съм разговарял с много хора и те казват: „Понякога трябва да пазиш някои неща за себе си“. Аз записвах тези мечти на табло и го държах на стената си. И не ставаше дума за „искам да бъда известен“. Определено исках да правя филми, но исках и да пътувам по света, да опознавам хората и живота. Как разбираш кое работи и кое не? И просто започнах да уча. На снимачната площадка съм и наблюдавам абсолютно всеки отдел. Имах мечта. Не знаех, че има някакви граници – в смисъл на нещата, които „не се правят“ на снимачна площадка. Когато снимах „Taps“, отидох в града и си обръснах главата, без да кажа на режисьора, защото той ми беше казал: „Изгради героя“. Появих се на снимачната площадка, свалих си шапката и [режисьорът Харолд Бекър] ме погледна и каза: „Какво си направил? Трябва да казваш на режисьора“. А аз: „О, извинявайте“. При мен всичко беше: „Да, господине. Не, господине. Да, госпожо. Не, госпожо“.

GQ: Това е част от миналото ти. Местил си се много, учил си в около 15 училища за 16 години или нещо подобно.

Том Круз: Майка ми беше от Кентъки и изпитваше голямо уважение към хората. Обичам да помагам на хората. Харесва ми да виждам как хората успяват в живота. Имах едно тайно правило за себе си – винаги оставяй нещата в по-добро състояние. Живеехме под наем. Затова винаги беше нещо като: погрижи се стаята да остане по-хубава. Класната стая, каквото и да е. Винаги имах тази вътрешна нагласа – искам да подобрявам нещата. Искам да подобрявам себе си. Но не за сметка на другите. Така че предполагам, че винаги съм търсил отговора на въпроса: как да постигнеш възможно най-много съзидание с възможно най-малко разрушение?

GQ: Докато се подготвях за този разговор, си мислех, Том, че има по-младо поколение зрители, което вероятно в този момент те познава единствено като екшън звезда...

Том Круз: Изненадващо, това не е вярно. Когато отидеш на премиера, там има три-четири поколения хора. А когато погледнеш Netflix, хората имат възможност да опитат и да видят всички тези различни видове филми. Така открихме как един каталог от филми може да пътува по целия свят.

GQ: Имаше период, в който изглеждаше, че възприемаш кариерата си по следния начин – търсиш режисьори като Иняриту от своето поколение – Стивън Спилбърг, Пол Томас Андерсън, Майкъл Ман, Стенли Кубрик – и работиш с тях. След това ми се стори, че започна да гледаш на кариерата си по различен начин.

Том Круз: Никога не съм я възприемал така. Всичко е еволюция. За мен винаги е било постоянно предизвикателство – една крачка, после следващата. Има неща, за които никога не съм говорил – нещата, които съм правил, защо съм ги правил, какво изследвам – но всичко е било много целенасочено. Изследвам собствените си умения, уча нови умения, постоянно се подлагам на изпитания. Когато погледнеш един проект, става дума за историята, за героя. Въпросът е: как правиш продължение на „Топ Гън“? Това само по себе си е предизвикателство. Именно такива неща винаги са ме вълнували и интересували. Много по-малко ме интересува да говоря за себе си, повярвай ми.

GQ: Имам лоша новина за теб.

Том Круз: Знам, знам, знам. [Смее се.] Повече ми е интересно да слушам теб, отколкото собствения си глас.

GQ: Том, миналата година прекарах известно време с Кристофър Маккуори – режисьора ти от „Мисията невъзможна“, дългогодишен приятел и сътрудник. Едно от нещата, за които разговаряхме, беше колко опасни са нещата, които правиш. Буквално подкара мотоциклет от ръба на скала и след това отвори парашут. Висял си от външната страна на няколко различни самолета във въздуха. Въпросът ми е – страхуваш ли се от смъртта?

Том Круз: Виж, мисля, че ако погледнеш живота ми, можеш да кажеш: харесва ми да стоя на ръба на скалата – и буквално, и метафорично. За мен животът е приключение и винаги е бил такъв през целия ми живот. Искам да разбирам хората. Искам да разбирам живота и културите. Гледаме живота и аз се питам: кои са тези хора? Как се чувстват? Мислят ли като мен? Смеят ли се на същите неща? Как да се свържа с тях? Не исках просто да бъда турист. Исках да отида и да снимам филми там, защото установявам, че наистина опознаваш хората, когато създаваш нещо заедно с тях. Всеки има своя различна субективна реалност за това как възприема живота и хората. Но в човешката природа има обща основа и аз търся именно нея.

GQ: Попитах те дали се страхуваш от смъртта. Особено при филмите „Мисията“ мисля, че зрителите буквално гледат и се питат: „Този човек ще остане ли жив?“

Том Круз: Но ето какво е важно – как използваме тези средства, за да предизвикаме емоция у публиката? Предават ли те това, което искаме да предадем? Така че страхувам ли се от смъртта? Не. Не се страхувам. Не е като никога да не изпитвам страх. Просто нямам нищо против това усещане. Разбирам, че в живота има сигурни и несигурни неща. А в правенето на филми и в живота ме интересува следното – нека превърнем повече от несигурното в сигурно, но същевременно искам да създавам нови неизвестни, така че да продължаваме напред. Това е част от приключението.

GQ: Откъде според теб идва този порив да търсиш ръба на скалата? Имаш ли теория защо?

Том Круз: Просто такъв съм. Това е теорията ми.

GQ: Страхуваш ли се понякога – пред камерата или извън нея?

Том Круз: Има неща, при които искаш да изпиташ това усещане. Искаш да усетиш несигурността. Но аз не се страхувам да изпитвам страх. Не знам как иначе да го кажа. Не се страхувам да кажа: „Добре, знам, че това е скок. Нека скочим. Хайде“. Опитвам се да разпознавам нещата, които не знам, и да не се преструвам, че знам нещо, когато не го знам. Така го усещам. Ти страхуваш ли се от смъртта? Страхуваш ли се да се страхуваш?

GQ: Страхувам ли се от смъртта? Мисля, че да. Да. Определено бих се страхувал да подкарам мотоциклет от скала.

Том Круз: Виж, знам, че това не е за всеки. Не мисля, че е.

GQ: Виж, това тук също е един вид скала, нали? Да разговаряш с някого, да навлизаш с него в непозната територия. Мисля, че този прилив на адреналин ми харесва. Но физическата опасност, при която наистина мога да умра? Не мисля, че това е за мен.

Том Круз: И знаеш ли какво? Всеки има своите неща, с които трябва да се изправи лице в лице в живота, и своите неща, които намира за плашещи.

Алехандро Г. Иняриту: Спомням си, когато гледах кадрите зад кулисите на „Мисията невъзможна“, Том, как правиш всички тези шибани каскади, а Крис [Маккуори] е с физиономия, сякаш всеки момент ще умре от инфаркт. Разпознах себе си в това, което описваш, Зак, защото в „Digger“ имаме една сцена – той не си рискуваше живота, но беше като балет, нали? Художниците имат картини, музикантите имат композиции, но в киното имаш архитектура, пространство, осветление, диалог, драма, танц – всичко това. Том движи целия този танц и ако Том се провали, всичко рухва, нали? Той е слънцето, а останалите са спътниците около него. Имаш Сандра Хюлер, Джеси [Племънс], Риз [Ахмед] и всеки има своята роля, плюс 300 статисти. Имаме една дълга сцена, която планирахме в продължение на месеци – с много идеи, много диалог, много забавление, много неща – и всяка секунда е от значение. Ти си горе на шибания кран и ако нещо се обърка – една дума, едно колебание, едно заекване – всичко е провалено.

И после Том се връща и аз му давам седем забележки. Той просто ме гледа с ей такива очи. [Имитира свръхнапрегнатия поглед на Том Круз.] И сякаш очите му правят снимки. Щрак-щрак-щрак. После казва: „Да, разбрах“. „Сигурен ли си?“ „Разбрах“. „Шибана камера!“ И после: „Снимаме!“

А аз съм като шибания Крис [Маккуори] – умирам от напрежение и си казвам: „Моля те, не го обърквай“. И докато той изпълнява всяка една от забележките ми, аз си мисля: „Как, по дяволите, този човек успява да разбере физиката на движението, пространството, тишината, вика, агресивността, уязвимостта, танца с камерата – и да знае всяка една подробност?“

GQ: Замислих се за факта, че първият трейлър, който пуснахте за „Digger“, беше двуминутен и половина монтаж от живота ти на екрана, Том, а накрая имаше малко кадри от новия филм. Чудя се какво минава през ума ти, когато гледаш този монтаж на собствените си роли.

Том Круз: Мисля си за радостта от това да можеш да създаваш. За хората, с които съм създавал. За невероятните моменти, които съм преживял, за прекрасните предизвикателства, които сме преодолели. За възможността да правя филми и за мечтите, които имах като дете – че ще мога да правя това. Виждам всички хора, участвали в създаването им. Изпитвам благодарност за това. Спомням си всеки момент от работата по тези неща и как всеки от проектите се е развивал. За това мисля. А когато гледам „Digger“ и осъзная, че най-накрая, след 25 години, мога да работя с Иняриту – всичко е водело до този момент.

GQ: Снимахте поне част от филма в Pinewood Studios край Лондон, нали? Том, там си снимал „Легенда“. Там си снимал „Широко затворени очи“.

Том Круз: И „Мисията“ – първият филм, който някога съм продуцирал. И „Интервю с вампир“.

GQ: Какво е чувството да се върнеш на място, на което си снимал всички тези...

Том Круз: Беше прекрасно. Обичам го. Това е домът ми. За мен домът е снимачната площадка. Хората ме питат: „Къде живееш?“ А аз им отговарям: „На снимачните площадки. И по целия свят. Аз съм гражданин на света, гражданин на човечеството“.

GQ: Виждаш ли там по-младото си аз? Нещо като да завиеш зад ъгъла и да срещнеш призрака на по-младия себе си?

Алехандро Г. Иняриту: Когато имах среща с Том в Лондон и тъкмо финализирахме договора с Pinewood, му казах: „Ще снимаме в Pinewood“. А той: „О, аз съм снимал там“. Аз казах: „Така ли?“ А той: „Да. Преди 40 години подпалихме едно от студиата“.

По време на обедната почивка, докато снимали „Легенда“ на Ридли Скот.

„Подпалихме го.“ Как, по дяволите, някой ми казва: „Преди 40 години подпалихме едно студио“? Казах му: „Е, надявам се този път да имаме повече късмет“.

Наталия Каменова