Казино в Макао е в Топ 10 на най-големите сгради в света

От „чисти арийци“ със скандинавска кръв до редови латиноамерикански индианци с умерени гласови възможности.В гондола гребе дори физическо копие на покойният Павароти.

В казиното, където е забранено да се снима, са сместени 3400 „едноръки бандити“ и 800 игрални маси. Хотелът настанява гости в 3000 стаи. А на покрития стадион с 15 хиляди седящи места ту канят за баскетболни мачове „извънземните“ от NBA, ту гастролира прочутият „Цирк дьо Солей“.

Ресторантите и конферентните зали са с площ над 110 хиляди квадратни метра. Рецепциите са няколко, всяка дълга над 25 метра, около която на пета се въртят десетина консиержи-полиглоти.

Във „Венишън“ умели имитатори на Микеланджело са създали италиански фрески по таваните на прозаични места като коридорите. За да участвате в автентичен венециански карнавал, не е нужно да чакате февруари. В Макао дегизирани актьори го инсценират всеки следобед от понеделник до петък.

В съседство пръска безброй светлиниреверансът към бившите колонизатори, казино „Гранд Лисбоа“.  Отвън Големият Лисабон е пиршество от рисувани с лампи картини. Колкото и да снимате трудно ще уцелите две еднакви комбинации.И вътре хотелът-казино е обзаведен с декадентски шик. Огромни кристални полилеи и несметни количества позлата. Цяла стена-аквариум с истински японски шарани във всички цветове на дъгата. Подземен ескалатор от хотелската към игралната част.

В казино „Уин“ пък най-забележителното се случва на всеки 15 минути. Около езерото отпред. Невероятна феерия от светлини, музика и огньове избухва. Водни струи танцуват между пламъци. Фойерверки се стелят и се отразяват на повърхността… Всяка снимка от там е като илюстрована картичка.

И все пак  Макао не е само казина и забавления.  Завладян от португалците през 1557 г., той е първата европейска колония в далечния Изток. Не е за пренебрегване, че никъде в района няма толкова исторически паметници на квадратен метър, колкото тук. Т.е. има какво да се види и на светло.

Историческият център на града е съсредоточен около красивия „Ларго-дел-Сенадо“ (Площад на Сената).  Тук така изобилстват църквите, че ако по-голямата част от минувачите не са китайци, като нищо може да решите, че сте в Португалия. На неколкостотин метра от ларгото на сената е разположена най-известната забележителност на Макао. Неговата визитна картичка, църквата „Сан Паулу“(1603-1638 г.), е смятана да най-големият християнски храм в Източна Азия.

Тук е било и първото християнско учебно заведение – йезуитският колеж. Църквата била разрушена от пожар през 1835 г. От тогава всеки турист изживява леко разочарование. След като се е нагледал на филигранната фасада, богато украсена със скулптурни групи от италианския архитект Карло Спиноли от всички картички, очаква зад нея да има още красоти. А е съхранена само тя – като празна черупка от минало величие.

В уличките наоколо е пъстро като на панаир – пекари разнасят огромни тави с току-що изпечени сладкиши и канят да се почерпите. Но вкусът им е на стрит гипс със захар. Атрактивни са тънките колкото лист хартия парчета сушено свинско.Тях пък ги режат с ножици и при първото опитване всеки любител на мръвката става абонат на уханния от подправки местен специалитет. Неизмеримо по-крехък от каубойските „джвачки“ сушено говеждо.

Покрай една забележителност не може да не минете поне вендъж – бронзовата статуя на Кун-Иам (богинята на милосърдието) висока 20 метра на малко островче в морето. Наоколо е низ от паметници в чест на 18-те мъдреци на Китай, сред които крайният вляво е… Марко Поло.Е, именно тази стряскащо несъответна комбинация издава същността на Макао – в него съжителството на свръхмодерни казина, старинни църкви и будистки храмове си е нещо съвсем естествено, привлекателно и красиво.

Източник: БНР