Зловещият Кървав водопад в Антарктика се оказа дом на древен живот

Една от най-зловещите природни забележителности на Антарктика – прочутият „Кървав водопад“ (Blood Falls) – се оказва дом на уникална екосистема, оцеляла под леда в продължение на стотици хиляди години. До този извод стига ново международно изследване, публикувано в списание Nature Geoscience.

Червеникавият водопад, който се стича от ледника Тейлър към езерото Бони, от десетилетия озадачава учените със своя кървавочервен цвят. Новото проучване разкрива, че богатата на желязо солена вода, която извира изпод леда, е населена с потомци на древни морски микроорганизми, останали изолирани под ледника след настъпването му.

Сред откритите организми са диатомеи, хаптофити, динофлагелати и ресничести (цилиати) – микроскопични обитатели на моретата, които днес живеят в едни от най-негостоприемните условия на Земята.

Древно море, заключено под леда

Според учените тези микроорганизми са потомци на древни морски общности, които са останали затворени, когато ледникът е напреднал и е откъснал морската вода от океана.

Откритието представлява най-силното досега биологично доказателство, че загадъчната солена вода действително е била част от древно море, преди да бъде запечатана под километри лед.

Изследователите определят района като „рядко морско убежище в полярната пустиня“.

ДНК анализ разкрива хиляди организми

Екипът анализира 167 проби от вода, лед, седименти и въздух, събрани в района на Сухите долини Макмърдо и околностите им в Антарктика.

Чрез ДНК секвениране учените идентифицират хиляди различни микроорганизми. Червеният лед, калта и утайките около водопада се оказват богати на видове, характерни за морската среда, а не за сладководни или сухоземни екосистеми.

Около 9,34% от микроорганизмите в района на Кървавия водопад съвпадат с тези в близките морски проби, докато в останалите сухи долини на Антарктика този дял е едва 1,15%.

Според учените подобен резултат не може да бъде обяснен с пренасяне на микроорганизми от вятъра и е категоричен знак за морския произход на водата.

Те все още са живи

Изненадващо голяма част от микроорганизмите продължават да бъдат биологично активни въпреки екстремните условия.

Генетичните анализи показват, че те извършват фотосинтеза, възстановяват увредени клетки и активират защитни механизми срещу студа и високата соленост.

Някои видове вероятно оцеляват, като преминават в своеобразен „спящ режим“, докато условията станат по-благоприятни.

Сред откритите микроорганизми са диатомеи – микроскопични водорасли със силициева обвивка, които са в основата на морските хранителни вериги, както и хаптофити – едноклетъчни водорасли, играещи важна роля в океанския планктон.

Открити са още динофлагелати – микроскопични организми, придвижващи се с помощта на камшичета, както и ресничести (цилиати) – едноклетъчни организми, покрити с миниатюрни реснички.

Защо водопадът е червен?

Впечатляващият цвят няма нищо общо с кръв. Причината е богатата на желязо солена вода, която при контакт с въздуха започва да ръждясва и оцветява леда в тъмночервено.

Подледното езеро е толкова солено, че не замръзва напълно. Солта понижава точката на замръзване на водата и позволява тя да остане течна дори при температура около –7°C, което прави Кървавия водопад най-студения известен ледников воден поток с постоянно течение.

Прозорец към миналото на Антарктика

Учените смятат, че това скрито подледно царство може да помогне да бъде възстановена древната история на Антарктика и да се разбере как животът е успял да преживее драматичните климатични промени през последните стотици хиляди години.

Откритието може също да помогне на учените да определят кога морската вода е останала затворена под разрастващата се ледена покривка и да разкрие как са изглеждали древните екосистеми на южния полярен регион.

Кървавият водопад се намира в Сухите долини Макмърдо – един от най-студените и негостоприемни райони на планетата в Антарктика. Той е открит през 1911 г. от австралийския геолог Грифит Тейлър, на когото по-късно е кръстен и ледникът.

Източник: dailymail.com