Защо не погребах мама: Изповедта на Сталоун

Силвестър Сталоун бил на голф игрището, когато научил, че майка му – ексцентричната Джаки Сталоун – е починала.

„Играех голф и някой ми се обади: „Майка ти почина“, разказа Сталоун.

Той не отишъл на погребението.

„Не... Е, сега вече получавате ексклузивна новина“, каза той с лека усмивка.

Това е стряскащо признание от един от най-известните мъже в Холивуд, но отношенията на Сталоун с колоритната му майка – знаменит астролог, известна и с множеството си пластични операции, която почина през септември 2020 г. на 98-годишна възраст – били всичко друго, но не и обикновени.

Както самият Сталоун, днес на 80 години, си спомня, Джаки му казвала:

„Единствената причина да си тук е, че закачалката не свърши работа.“

В новите си мемоари „The Steps“ („Стъпалата“) актьорът разказва и как, когато предложил на майка си билет за церемонията по връчването на наградите „Оскар“ през 1977 г. – когато „Роки“, филмът, който той написал и в който изпълнил главната роля, спечелил наградата за най-добър филм – тя отказала да дойде, защото той не ѝ осигурил допълнителен билет за фризьора ѝ.

Днес, поглеждайки назад към живота си, Сталоун говори откровено.

„Някои хора просто не трябва да имат деца“, каза той. „И мисля, че тя го знаеше... Беше много, много незряла и искаше да бъде звезда... Опитваше се да бъде хиромант, астролог, румполог [Джаки твърдеше, че може да предсказва бъдещето по задните части], беше акробатка на трапец, свиреше на пиано, но никога не търсеше нито внуците си, нито децата си.“

Именно липсата на обич обаче в крайна сметка се превърнала в двигател за Сталоун.

„Обикновено хората с най-много проблеми се оказват най-творческите“, каза той.

В крайна сметка отношенията с майка му се влошили още повече.

„Стигна се дотам, че тя просто не искаше да говори с мен. Така че почина в изолация.“

Баща му Франк Сталоун-старши също бил емоционално дистанциран.

„Баща ми изчака до смъртния си одър, за да ми даде съвет за любовта“, разказа Сталоун. „На 96 си, умираш. И точно сега ли реши всичко?“

Едва сега, на 80 години, актьорът осъзнава как мъката, потискана в продължение на десетилетия, може в крайна сметка да избухне.

„Потискаш, потискаш и продължаваш да се опитваш да го игнорираш, а след това то излиза наяве, когато вече си възрастен“, каза той за емоционалния „Везувий“, който избухнал „преди няколко години“.

Това едва не му коствало брака с Дженифър Флавин, майката на трите му дъщери София, Систин и Скарлет. През август 2022 г. Флавин подаде молба за развод.

Само няколко седмици по-късно двамата се помириха, след като обсъдили проблемите си у дома.

„Слава Богу“, каза Сталоун.

Той посветил книгата си на Флавин с думите:

„Твоята любов беше прекрасно чудо!“

Днес актьорът вижда брачната криза като част от много по-голям емоционален процес.

„Накрая цялата мъка, абсолютно всичко, просто излезе наяве и беше ужасно“, призна той.

Част от тази болка била невъобразима. През 2012 г. най-големият му син Сейдж, когото Сталоун има от първата си съпруга Саша Чак, почина внезапно едва на 36 години. Причината била инфаркт, предизвикан от коронарна артериална болест.

Сталоун все още помни точно къде е бил, когато получил новината.

Той бил в офиса си и пишел сценарий, когато третият съпруг на майка му – д-р Стивън Ливайн – му се обадил, за да му каже, че Сейдж е починал.

„Той каза: „Обаждам се, за да ти кажа, че го няма“, спомня си Сталоун, поклащайки глава.

Актьорът дотогава дори не бил срещал Ливайн и така и не разбрал защо именно той му съобщил трагичната новина.

„Беше толкова сухо и без никаква емоция. „Съжалявам, няма го. Довиждане.“ Това беше. Не: „Мога ли да ти помогна?“, нищо. И това беше съкрушително.“

През 1996 г., когато бил на 20 години, Сейдж разказал пред People, че отношенията му с баща му били обтегнати, преди двамата в крайна сметка да се помирят.

Той признава, че снимките с баща му в „Роки V“ през 1990 г. били едновременно болезнени и освобождаващи.

„Когато във филма крещях: „Никога не прекарваше време с мен! Никога не прекарваше време с майка ми!“, това беше истина. Гледах баща си в лицето и наистина му го казвах“, разказва Сейдж. „Изкарах много неща от себе си. Няколко пъти се разплакахме. След филма всичко се промени. Бихме направили всичко един за друг.“

„Имах големи надежди за него“, каза Сталоун за първородния си син. „Щеше да направи нещо наистина прекрасно, защото беше намерил своя собствена ниша, която не беше актьорството – и слава Богу за това... Но нямах никаква представа, че е болен.“

Болката продължава да е близо до него.

„Когато видиш снимка, е тежко“, каза Сталоун. „Наистина тежко.“

По-малкият му син Сърджио, на 47 години, е с аутизъм и живее с майка си Саша.

„Тя никога не го е изоставяла“, каза Сталоун. „Така че той постоянно има компания и живеят в Лос Анджелис.“

Самият Сталоун, който в момента живее на Източното крайбрежие на САЩ, признава, че не вижда сина си често, „защото не ходя много в Калифорния“.

В „The Steps“ – заглавие, вдъхновено от 72-те каменни стъпала пред Музея на изкуствата във Филаделфия, които героят му Роки изкачва – Сталоун разказва за детството си, започнало в мразовит, малък апартамент в нюйоркския квартал Hell’s Kitchen и преминало под сянката на изпълнения с насилие брак на родителите му.

Когато бил на две години, родителите му го изпратили да живее в пансион за пътуващи търговци в Куинс и го посещавали само веднъж месечно. Той останал там до шестгодишна възраст.

Увреждане на лицев нерв по време на раждането довело до характерната му асиметрична усмивка и затруднения в говора, а децата във всяко ново училище не се отнасяли добре към него.

До 16-годишна възраст Сталоун сменил 12 училища във Филаделфия и бил изпратен в Devereux – институция за проблемни младежи в Пенсилвания.

На 17 години бил изпратен в т.нар. „Змийска яма“ – мрачно наказателно отделение в училището, което той описва като „на практика психиатрична болница, която едновременно служеше и като изолатор“.

Някои от младежите там седели в собствените си изпражнения, а други имали белези от лоботомия.

Там Сталоун бил нападнат от огромен гол пациент с прякор Джей Бърд, който, по думите му, „заби нокти в пениса ми, сякаш искаше да го откъсне“.

„Крещях за помощ с всички сили, докато той забиваше ноктите си в слабините ми, дърпаше и се опитваше да ми свали панталоните“, пише актьорът.

За Сталоун връщането към тези ранни спомени било „донякъде травмиращо“.

„Мисля, че погребваме много спомени, за да оцелеем“, каза той. „Те се превръщат в белези, после се покриват с прах, а след това издухваш праха и си казваш: „О, Боже, това беше тъжно.“

„Когато си възрастен, си казваш: „Защо беше толкова трудно да бъда обичан? Защо беше толкова трудно да имам приятели?“

„Емоционално е. Наистина много пъти очите ми се насълзяваха.“

А кои спомени болят най-много?

„Винаги всичко опираше до родителите“, призна той. „Няма добри спомени.“

В началото на 70-те години Сталоун отново се установил в Ню Йорк. Бил толкова беден, че се хранел със сурови яйца и лъжици извара, която държал на перваза, защото нямал хладилник.

Ходел по прослушвания, пишел сценарии и работел в магазин за деликатеси и като разпоредител в кино.

„Макар да нямах никакви възможности и абсолютно никакво насърчение, никога не съм мислил за план Б“, каза той. „Въпреки че беше страшно, защото нямаше план Б. Щях да остана без нищо.“

Вместо това Сталоун превърнал болката си в най-известния си герой – Роки Балбоа, клубния боксьор от Филаделфия, получил шанс едно на милион да се бие за световната титла в тежка категория.

Тогава все още неизвестен актьор, Сталоун написал сценария в момент, когато собствената му кариера била в застой, и прочуто отказал да го продаде, освен ако не му позволят сам да изиграе главната роля.

Рискът го превърнал в звезда.

„Не знам дали това е арогантност или нещо друго, но мисля, че човек има нужда от малко от нея“, каза той.

Славата обаче в крайна сметка взела „ужасна цена“.

По време на снимките на „Роки III“ манията му по физическата форма стигнала дотам, че развил булимия и намалил телесните си мазнини до 2,6%, разказа той пред The New York Times. Сталоун признава и за употреба на стероиди, а през годините е претърпял девет операции на гърба, две на раменете и три операции за сливане на шийни прешлени.

За Сталоун книгата е и история за времето.

„То е моята валута“, каза той. „Аз съм в края на живота си.“

Попитан за бъдещите си планове, актьорът отговори:

„Планирам просто да сгъстя всичко, да го събера и да натисна докрай, за да направя възможно най-много.“

За хитовия си сериал на Paramount „Tulsa King“ Сталоун казва:

„Казах на [продуцента] Тейлър Шеридан: „Ще го напиша по начин, по който просто да бъда аз.“... Това се превърна в много специално изпълнение, изградено така, че просто да ми позволи да бъда себе си – нещо, което никога през целия си живот не съм правил.“

„Не е нужно да бъдеш коравият тип. Просто се появяваш и оставяш думите да те понесат.“

И след цял живот, прекаран в доказване, че другите грешат, Сталоун настоява:

„Нямам какво да доказвам. Нямам повече трикове в торбата. Вече сте видели фокусника.

Наталия Каменова