Всички сме Сляпата Вайша

Всички сме Сляпата Вайша - това разбрахме, след като видяхме анимационния филм, номиниран за Оскар и за съжаление не получил наградата в нощта на неделя срещу понеделник. Също като героинята на Георги Господинов и Тео Ушев от екрана, имаме си две очи, виждаме с тях, но с едното все гледаме в миналото, а с другото - в бъдещето. И това ни лишава от възможността да бъдем част от реалността и от света, така че се водим слепи, без да сме незрящи. Просто не можем да  съберем погледа си и да зърнем какво имаме пред очите тук и сега.

Вижте и стартиралата предизборна кампания: лявото око гледа към миналото и ревизира ли ревизира, а дясното обещава какво щяло да бъде след 4 години. На тази база лявото око намига за промяна утре - но не утре 1 март, а утре - светлото бъдеще, а дясното намига към комунистическото вчера преди 27 и нещо години. Някой лекар би казал, че липсва връзка с главния мозък. И сигурно ще бъде прав. Сега, когато вече сме видели филма, имаме шанса да направим връзката, защото той ни я дава.

Дали обаче, докато гледаме към миналото и към бъдещето, без да виждаме себе си в тази връзка, ще ни остане време да съберем очите и мислите си?