Изграждането на инфраструктурни проекти в България традиционно е съпроводено от множество спорни моменти. Започвайки от процедурите по възлагането на обществените поръчки и стигайки до гаранционната поддръжка на изградените обекти. Не на последно място е и цената, която през последните години бележи двоен ръст. През 2010 г. поръчки се изпълняваха за между 2 и 3 млн. евро на километър. Днес цената на 1 км магистрала в България вече достигна от 4.2 до 6.7 млн. евро, а в някои случаи - и до 10 млн.евро като на стартиращия лот Младост- АМ Тракция от Софийския околовръстен път. Завишаването на цените в хода на строителните работи е системен проблем при строителството на магистрали.
Често причината за подобна себестойност на проектите е в пряка зависимост от фирмите, които печелят обществените поръчки. Повечето от тях са концентрирани в ръцете малък брой конкретни изпълнители. Изпълнителят е спечелил обществената поръчка при едни условия, но впоследствие се оказва, че теренът всъщност е различен или икономическата ситуация се е променила. Цената на съоръжението се повишава и правителството плаща повече, въпреки че изпълнителят е спечелил пред конкурентите си, именно предлагайки по-ниската сойност. Освен това фирмите често наемат подизпълнители, което е забранено при финансирани с европейски средства проекти, пише Фактор.
Получават се все по-големи средства за проектите, а разходите за труд у нас продължават да са най-ниските в ЕС.
Високата цена обаче не отговаря на качеството на изпълнението. Многобройни са случаите, когато пътища да се затварят за основен ремонт само година-две след официалното им откриване. Това е съпроводено от нови средства и възлагане на поръчки.Сега обаче не може и да става дума за ниски цени, които водят до ниско качество.
Не е трудно да бъдат откроени няколко проекта с внушителна себестойност, които будят съмнения. Такива са например обществените поръчки около АМ Хемус, която се очертава като най-скъпата до сега. При обща дължина 60 км – средната цена 8.6 млн. лв./км (4.4 млн. евро/км). Проектът е финансиран 100% от държавния бюджет, т.е. изцяло платен с парите на българския данъкоплатец.
Друг пример е АМ Люлин, която не случайно е получила прозвището „златната”. С всичките си съоръжения – тунели, мостове, укрепвания, 19-километровата отсечка е със средна цена от 9.6 млн. евро/км. Финансирането е 75% европейско и 25% от държавния бюджет. По първоначален план изгражданата магистрала трябваше да възлиза на 137 млн. евро, но за нея бяха платени 185 млн. евро или раздуване с 40%. Според ескперти с тази цена магистралата без проблем би могла да бъде реализирана и в Германия.
Дори на този фон проектът за тунел в Кресненското дефиле се откроява. При дължина от едва 2 км, цената му е 125 млн. евро или 67.5 млн. евро/км. За сравнение най-дългият тунел в света е Лердалският в Норвегия – с дължина 24.5 км, струва около 5 млн. евро/км. Това означава, че тунелът в Кресненското дефиле е близо 14 пъти по-скъп от скандинавския. Норвегия, която е с най-високи стандарти и жизнени показатели не само е Европа, но и в света плаща по-малко от България, която е последна в същите класации.
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
"Шишков нищо не е спрял, защото аз спрях ...
бТВ Синема 24 юни 21:00ч.
Режисьор: Бър Стиърс Американски актьор
В ролите: Зак Ефрон Майк О'Донъл Матю Пери (Майк О'Донъл) Матю Пери Майк О'Донъл Лесли Ман (Скарлет) Лесли Ман Скарлет Томас Ленън (Нед) Томас Ленън Нед
През целия ден вниманието ви ще се връща отново и