Социалните неравенства у нас остават тревожно високи: Институтът за изследване на населението и човека

Социалните неравенства у нас остават тревожно високи, сочат последни данни за социално-демографските дисбаланси и неравенствата между големите етнически групи в България, разпространени от Института за изследване на населението и човека към Българска академия на науките.

Някои от данните бяха представени на 30 април в Народното събрание на кръгла маса на тема "Демография – тенденции, проблеми и решения“. На нея учени от ИИНЧ–БАН изнесоха доклади за тенденциите и мерките за преодоляване на демографската криза в България.

Според данните, изпратени днес до медиите, "недопустимо големите неравенства в образователната структура на населението по етническа принадлежност персистират, особено по отношение на ромите. Достъпът на ромите и турците до качествено образование остава силно ограничен“. Постоянно нараства броят на завършилите висше и средно образование турци и роми, които напускат страната, което допълнително влошава перспективите за положителна промяна на медийния и политическия образ на тези две групи и за по-бърза интеграция и развитие на общностите им, се посочва в текста.

Недопустимо високи и непроменени остават етническите различия в индикатора за бедност и социално изключване. От 2018 г. до 2023 г. в риск от бедност и социално изключване продължават да бъдат около 80% от ромите и 40% от турците срещу едва 20% при българите, според данните на ИИНЧ-БАН.

Много високи са и етническите неравенства в достъпа до медицински услуги. Това, наред с бедността, обуславя персистирането на много големи разлики в очакваната продължителност на живота на българи, турци и роми и (много) високата преждевременна смъртност сред роми и турци. 

В изследването на съвременните социално-демографски дисбаланси и неравенствата между големите етнически групи в България се посочва също, че демографските дисбаланси бавно намаляват. Етническата структура на населението е относително непроменена в сравнение с предишните преброявания. Продължава да е висок броят на лицата, които не са се самоопределили по етнически признак.

Намаляват разликите в тоталния коефициент на раждаемост между етническите българи и турците и в по-малка степен, но значително, между българи и роми.

Очакваната продължителност на живот бавно се увеличава и при трите големи етнически групи (българи, турци и роми), според проучването. Остаряването е най-видимо сред самоопределилите се като етнически българи, както и сред малобройните традиционни етнически малцинствени групи, ситуирани предимно в големи урбанистични центрове (евреи, арменци, гърци и др.). Най-младата група, но и с най-ниска продължителност на живота, остава ромската. Над 65-годишна възраст при тях са само 7,3%, се посочва в изследването на ИИНЧ-БАН.

Делът на градското население продължава бавно да нараства и при трите големи етнически групи, най-слабо при турците, при които 61.5% остават селско население. Ромите, живеещи в градове, вече са над половината от всички, самоопределили се по този начин (51%). Почти четири пети от българите (77.5%) са градско население. 

Поради по-младата възрастова структура на ромите и турците, делът на децата, за които българският език не е майчин, ще продължи да се увеличава в средносрочен и дългосрочен план.

Образователната структура на населението в работоспособна възраст се подобрява и при трите групи, най-бавно при ромите. При турците има рязко нарастване на лицата, завършили средно образование и сериозно увеличаване на дела на висшистите. Най-голям е ръстът на висшистите при българите. При ромите има рязко намаляване на дела на лицата с начално и по-ниско образование, значително увеличение на завършилите основно и средно образование.

Заетостта нараства и при трите групи, но рискът да работят в сивия сектор или в сезонна/временна заетост е особено висок при ромите и турците, се казва в изследването. 

Кирил Пламенов