Слабото търсене на енергия може да е сигнал за много по-голям икономически проблем

Автор: By Gail Tverberg, oilprice.com

Неотдавнашното затваряне на Ормузкия проток накара мнозина да очакват цените на петрола да скочат рязко и да останат високи. Вместо това те почти не помръднаха. Последното поскъпване се оказа по-скоро малък ценови скок. А ако сегашните цени бъдат сравнени с историческите стойности, коригирани спрямо инфлацията, предишните петролни шокове биха изглеждали още по-значителни.

Според анализатора Гейл Тверберг слабата реакция на петролния пазар при сътресенията около Ормузкия проток отразява слабата покупателна способност на потребителите и крехкото търсене.

Това не е нов проблем. Анализът на данни за енергийното потребление от 1820 г. насам показва, че периодите на ниско търсене, или по-точно на намалена достъпност на енергията за потребителите, многократно са съвпадали с финансови сривове, войни и разпадане на политически системи.

Според Тверберг световната икономика може би навлиза именно в подобен период.

Как изглеждат силното и слабото търсене

Силното търсене е характерно за икономика, в която всяка година все повече хора могат да си позволят автомобил и горивото за него. При подобни условия продажбите на нови автомобили обикновено растат.

Младите хора са склонни да купуват жилища, защото цените са по силите им. Доходите им са сравнително по-високи от тези, които родителите им са получавали на същата възраст. Държавите могат по-лесно да се индустриализират, а това позволява на населението им да повишава стандарта си на живот.

50-те, 60-те и 70-те години на XX век например са периоди на силен ръст на търсенето на петролни продукти.

Днес ситуацията според авторката е точно обратната.

Твърде много млади хора не могат да намерят добре платена работа дори когато имат висше образование. Не могат да си позволят почивка или нов автомобил. Рекорден брой остават да живеят с родителите си след завършване на образованието си.

Продажбите на автомобили в световен мащаб достигат своя връх през 2017 г. Според Тверберг това е косвен сигнал, че населението обеднява. Ако хората купуват по-малко автомобили, търсенето на петрол също намалява, особено когато все по-голяма част от продаваните коли са електрически.

Подобна тенденция се наблюдава и при жилищата.

Строителството на нови домове също изисква значителни количества енергия и петрол. Според данни на Бюрото за преброяване на населението на САЩ продажбите на нови жилища в страната достигат рекордните 1,283 млн. през 2005 г.

През 2025 г. са продадени едва 678 хил. нови жилища – около 53% от пиковото равнище.

Огромният спад при новото жилищно строителство според анализа е още един сигнал, че хората, и особено младите, не са в толкова добро финансово положение, колкото преди години. За мнозина покупката дори на употребявано жилище вече е трудно постижима.

Проблемът с доходите

Изследване, базирано на данъчни данни в САЩ, показва, че между 1948 и 1970 г. доходите обикновено са нараствали по-бързо от инфлацията.

Между 1968 и 1983 г. доходите както на най-богатите 10%, така и на останалите 90% са се увеличавали приблизително с темпа на инфлацията.

След 1983 г. обаче картината се променя. До 2012 г. най-богатите 10% получават значително по-голямо увеличение на доходите от останалите 90%.

Това има значение и за търсенето на суровини.

Ако 90% от населението не се справя добре финансово, цените на петрола и останалите суровини трудно могат да останат на равнищата, които производителите биха желали.

Причината е проста – потреблението на храна, горива и други суровини не нараства пропорционално с огромните доходи на най-богатите. Един милиардер не може да яде или да шофира стотици пъти повече от обикновения човек.

Затова според Тверберг именно финансовото състояние на огромното мнозинство от населението е решаващо за поддържането на високо търсене на петрол и други суровини.

Какво показват повече от 200 години история

Авторката анализира поведението на световната икономика за периода от 1820 до 2017 г., а впоследствие актуализира проучването си.

Изводът ѝ е, че икономиката се представя сравнително добре през периодите на силен ръст на енергийното потребление.

Когато ръстът е слаб, много по-често се наблюдават неблагоприятни събития – финансови сривове, войни и разпадане на правителства.

Тверберг се опасява, че настоящите проблеми с петрола и огромните нива на задлъжнялост могат да тласнат света към период на много слаб ръст или дори на свиване на енергийното потребление.

Ако това се случи, според нея последиците могат да бъдат поне толкова неприятни, колкото при предишните подобни периоди.

Кога растящото потребление на енергия носи просперитет

При анализа на историческите данни Тверберг разделя ръста на енергийното потребление на две части – количеството, необходимо заради увеличаването на населението, и оставащата част, която може да подпомогне повишаването на жизнения стандарт.

Колкото по-голяма е тази втора част, толкова по-благоприятни са условията за подобряване на стандарта на живот.

Периодът от 1961 до 1970 г. например се характеризира с изключително висок годишен ръст на потреблението на енергия. Именно тогава в САЩ са открити много от междущатските магистрали и е изградена значителна част от новата тръбопроводна инфраструктура.

Друг пример е Китай.

След присъединяването на страната към Световната търговска организация през 2001 г. китайската икономика започва да расте с изключително бързи темпове. Разширяването е подкрепено от огромното увеличение на добива и потреблението на въглища между 2002 и 2011 г.

Нов ръст на производството на въглища в Китай и по света започва през 2022 г., когато цените временно скачат, вероятно косвено и заради конфликта в Украйна. След това цените постепенно се понижават, световното производство остава почти без растеж от 2023 г., а увеличението на китайския добив достига плато.

Трите големи проблемни периода

Анализът откроява три исторически периода, през които показателите, свързани с жизнения стандарт, се влошават особено силно.

Първият започва с финансовата паника от 1857 г., която според някои историци е сред факторите, допринесли за Гражданската война в САЩ.

Според тази интерпретация американската икономика първо се разраства прекомерно благодарение на дългово финансиране, след което дълговият балон се срива. Финансовите проблеми засягат както Севера, така и Юга.

Тверберг свързва част от проблемите в южните щати и с намаляващата рентабилност на робския труд и изтощаването на земеделските почви след продължително отглеждане на памук и тютюн. Плантациите са силно зависими от дългове и когато приходите намаляват, обслужването им става все по-трудно.

Към това се добавя и обедняването на населението. Авторката посочва исторически изследвания, според които средният ръст на армейските новобранци намалява – възможен признак за влошено хранене.

Голямата депресия и войните

Вторият тежък период е между 1920 и 1940 г.

Той включва Голямата депресия и началото на Втората световна война, а според Тверберг в по-широк смисъл към него може да бъде отнесена и Първата световна война.

Цените на суровините падат до изключително ниски нива. През 20-те години са въведени нови мита, а добивът на въглища става все по-труден и скъп.

С изчерпването на по-достъпните находища разходите за добив се увеличават, но продажната цена на въглищата не успява да нарасне достатъчно, за да компенсира по-високите разходи.

В резултат заплатите на миньорите са подложени на натиск, а стачките и локаутите стават все по-чести.

Периодът включва и хиперинфлацията във Ваймарската република през 1921–1923 г., Холокоста, преначертаването на национални граници и изчезването и появата на държави.

Разпадането на СССР

Третият проблемен период е между 1990 и 2000 г.

Най-значимото събитие е разпадането на централното управление на Съветския съюз и превръщането на 15-те съветски републики в независими държави.

Последиците косвено засягат и Куба, Северна Корея и редица страни от Източна Европа.

След разпадането на СССР търсенето на всички видове горива в засегнатите икономики спада. В много райони са затворени предприятия, включително в Украйна, която дотогава е част от Съветския съюз.

Спадът в търсенето допринася за задържането на ниски цени на петрола между 1991 и 2001 г.

Според Тверберг ниските петролни цени на свой ред играят съществена роля за проблемите на СССР, тъй като като голям износител на петрол страната се нуждае от достатъчно високи приходи, за да инвестира в разработването на нови находища.

През същия период се спуква балонът на японския пазар на недвижими имоти, а през 1997 г. избухва Азиатската финансова криза.

Какво може да се случи сега

Настоящите сътресения в Близкия изток и други региони увеличават разходите за превоз на храни и петрол на големи разстояния.

Обикновено цената трябва да бъде достатъчно висока, за да удовлетворява производителите, но същевременно достатъчно ниска, за да бъде по силите на потребителите.

Сега към това уравнение се добавя още един разход – необходимостта от използване на по-дълги и по-скъпи транспортни маршрути.

Според Тверберг проблемът е, че потребителите нямат автоматично повече пари само защото транспортът е поскъпнал.

Затова допълнителните транспортни разходи могат в голяма степен да бъдат поети чрез намаляване на нетните приходи на производителите на петрол и земеделските производители.

Освен това използването на допълнително гориво за транспортирането на петрол и храни означава, че остава по-малко енергия за други икономически дейности – например за земеделска техника или авиация.

Ако икономиката започне да се свива, могат да последват спадове на цените на петрола, подобни на тези през 2008 и 2020 г.

Разликата е, че при продължителна рецесия ниските петролни цени може да не се възстановят толкова бързо, колкото при предишните кризи.

Риск за жилищата, земеделската земя и банките

Тверберг очаква натиск върху цените на жилищата и земеделските имоти в различни части на света.

Причината отново е слабата покупателна способност.

Данните за средните офертни цени на жилищата в САЩ до юни 2026 г. според нея показват, че пазарът от известно време едва успява да задържи ценовите си равнища. На фона на засилващия се икономически натиск поевтиняването не би било изненадващо.

Цените на земеделската земя също могат да попаднат под натиск заради трудностите на фермерите да генерират достатъчно приходи.

Ако цените на жилищата и земеделските имоти започнат да падат, съществува значителен риск дълговият балон, който поддържа тези оценки, да започне да се разпада.

Авторката предупреждава, че има и други дългови балони.

Според нея част от дълга, свързан с изкуствения интелект, вече показва характеристики на балон. Сериозни рискове има и при търговските недвижими имоти, където стойностите в някои случаи се поддържат чрез постоянно удължаване и преструктуриране на проблемни кредити.

Спукването на дългови балони може да доведе до банкови фалити. Банките от своя страна стават по-предпазливи при отпускането на нови заеми, което допълнително ограничава икономическата активност.

Съкращенията на работни места също стават по-вероятни.

Комбинацията от тези фактори според Тверберг сочи към риск от голяма рецесия, придружена от още по-слаба покупателна способност на населението.

Авторката стига дори по-далеч и допуска, че в някои случаи могат да последват сривове на централни правителства, подобни на разпадането на централната власт в СССР. Подобни събития могат рязко да намалят световното потребление на енергия и петрол.

Какво следва в дългосрочен план

Въпреки мрачната прогноза Тверберг смята, че икономиките притежават способност да се възстановяват и реорганизират.

Проблемните периоди могат да продължат много години, но историята показва, че в крайна сметка обикновено се намира изход.

Ако дадено правителство се провали заради прекомерна задлъжнялост, на негово място вероятно ще възникне ново управление или няколко нови структури. Те обаче може да разполагат с по-малко служители и да предоставят по-малко услуги на гражданите. В такъв сценарий пенсиите също могат да бъдат намалени.

Дори при разпадане на правителства или промяна на национални граници част от бизнеса вероятно ще продължи да функционира. Това може да изисква създаването на нови валути, а наред с фалиращите предприятия ще възникват и нови компании.

В дългосрочен план авторката очаква световната икономика постепенно да се реорганизира в система, която използва енергията по-пестеливо и ефективно.

Ако ефективността се увеличи достатъчно, по-високата цена на енергията отново би могла да стане поносима за потребителите.

Но подобен преход може да отнеме много години – ако изобщо се окаже възможен.

Автор: By Gail Tverberg, oilprice.com