Съюзниците се опасяват, че Тръмп ще се насочи срещу НАТО при загуба на междинните избори

Страните от НАТО се подготвят за най-лошия сценарий след междинните избори в САЩ във вторник.

Европейските съюзници се опасяват, че загуба на републиканците може да подтикне президента Доналд Тръмп рязко да засили атаките си срещу Алианса. Това заявяват пред POLITICO петима дипломати от НАТО, пожелали анонимност заради деликатността на темата.

Притесненията им са, че ако Конгресът ограничи възможностите му да прокарва вътрешната си политика, Тръмп, в качеството си на главнокомандващ американските въоръжени сили, може да се опита да остави трайна следа във външната политика, където разполага с по-голяма свобода на действие.

Според трима от дипломатите това би могло да означава изтегляне на още хиляди американски военнослужещи от Европа.

„Обикновено президентите, чийто мандат е към края си и чието политическо влияние отслабва, съчетават изразяването на натрупано недоволство с авантюристични действия във външната политика“, коментира високопоставен европейски представител в сферата на отбраната.

По думите му атаките срещу НАТО изглеждат постоянна част от светогледа на Тръмп.

Помощник-прессекретарят на Белия дом Оливия Уелс заяви пред POLITICO, че „президентът Тръмп е направил повече за НАТО от всеки друг“.

Тя посочи като негови постижения договореностите съюзниците да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП до 2035 г., укрепването на американското военно присъствие в Гренландия и усилията за прекратяване на пълномащабната война на Русия срещу Украйна.

Същевременно Уелс подчерта, че Тръмп остава категоричен в позицията си, че съюзниците от НАТО е трябвало да подкрепят САЩ във войната с Иран.

„Президентът никога няма да се примири с управлявания упадък на Запада и ще продължи без извинения да защитава нашите интереси у дома и в чужбина“, добави тя.

Според прогнозите, цитирани от POLITICO, демократите имат сериозни шансове да спечелят мнозинство в Камарата на представителите и евентуално да поемат контрола и над Сената. Междувременно личният рейтинг на одобрение на Тръмп е спаднал до най-ниското си регистрирано равнище.

Опасенията идват на фона на нарастващо напрежение в трансатлантическите отношения след прекъсването от страна на САЩ на сателитните услуги Starlink за Украйна и новото сближаване между Тръмп и руския президент Владимир Путин в седмиците преди изборите.

Евентуални нови удари срещу НАТО биха отслабили допълнително Алианса в момент, когато Русия засилва саботажните си операции и т.нар. хибридна война в Европа.

„Той може да бъде много ядосан“, казва един от дипломатите в НАТО. „Ако това се случи, ще бъде изключително суров.“

Военни сили, финансиране и Украйна

В центъра на опасенията е предстоящият преглед на американското военно присъствие в Европа, който се очаква да приключи до декември.

Ако Тръмп срещне пречки при прокарването на законодателни инициативи във вътрешната политика, той може значително да разшири мащаба на изтеглянето на войски, за да мобилизира поддръжниците си от движението MAGA, смятат трима от дипломатите.

Президентът би могъл също така да постави продължаването на американското военно присъствие на континента в зависимост от това дали Европа ще приеме подкрепяно от Вашингтон мирно споразумение за Украйна.

Това предупреждава Оана Лунгеску, бивш представител на НАТО и изследовател в британския аналитичен център Royal United Services Institute.

„Съществува риск всички тези въпроси — прегледът на американското военно присъствие, Украйна, европейският ред за сигурност — по някакъв начин да бъдат разглеждани като част от много по-голяма сделка с Путин“, заявява тя.

Според Лунгеску подобно развитие би създало изключително опасна ситуация за европейската сигурност.

Тръмп може също да реши да намали американските вноски в общото финансиране на НАТО, да ограничи подкрепяната от Алианса програма PURL за закупуване на оръжия за Украйна и да задълбочи още повече отношенията с Русия, посочват дипломатите.

Сериозно поражение на републиканците на изборите може да доведе и до големи промени в Пентагона, които на свой ред да повлияят върху вече подготвяните планове.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет се е превърнал в силно непопулярна фигура в Конгреса заради отказа си редовно да информира законодателите, особено демократите, за бюджета и военните операции.

Това недоволство поражда спекулации, че Хегсет може да напусне поста си след тежка изборна загуба за Тръмп.

Една от причините е, че Конгрес, контролиран от демократите, вероятно би започнал разследвания срещу него заради освобождаването на десетки генерали и адмирали без посочени основания, както и заради проблемите във войната с Иран.

Подобни изслушвания и разследвания биха затруднили сериозно работата на Хегсет и неговия екип и биха могли да поставят администрацията в неудобно положение.

Ако министърът на отбраната напусне, преходният период в Пентагона може да отложи решенията за изтегляне на американски войски от Европа със седмици или месеци.

На теория мнозинство на демократите и в двете камари на Конгреса би ограничило свободата на действие на Тръмп дори по въпросите на външната политика и отбраната.

Освен това действащото американско законодателство предвижда минимално военно присъствие от 76 000 американски военнослужещи в Европа.

Според Дженифър Кавана, старши изследовател в аналитичния център Defense Priorities, обаче не е сигурно дали тези законови ограничения биха издържали при съдебно оспорване.

„Съмнително е дали поне ограниченията за минималния брой военнослужещи биха издържали на правна проверка. Във всеки случай Тръмп многократно е показвал готовност да пренебрегва съдилищата“, посочва тя.

Кавана допълва, че администрацията на Тръмп редовно е пренебрегвала бюджетните указания на Конгреса, като е изразходвала средства за дейности, които законодателната власт не е разрешила.

Ако американският президент реши да предприеме по-мащабно изтегляне, Европа ще срещне най-сериозни затруднения при заместването на определени военни способности.

Сред тях са средствата за радиоелектронна борба, системите за противовъздушна отбрана, разузнаването и наблюдението, зареждането на самолети във въздуха и някои видове логистична поддръжка.

Не всички съюзници обаче споделят опасенията, че Тръмп ще предприеме радикални действия срещу НАТО.

„През цялото време имаше спекулации, че Тръмп ще извади САЩ от НАТО. Досега това не се е случило“, заявява пред POLITICO министърът на отбраната на Черна гора Драган Крапович.

Според него Конгресът има решаващата дума при вземането на окончателното решение за намаляване на американските войски в Европа.

Шести дипломат от НАТО обаче изразява съмнения доколко действията на американския президент могат да бъдат предвидени.

„За да правиш прогнози с висока вероятност за успех, трябва да имаш обект на изследване, който взема рационални решения. Не мисля, че това е случаят с настоящия президент на САЩ“, заявява той.

Нито НАТО, нито Министерството на отбраната на САЩ са отговорили на молбите на POLITICO за коментар.

Източник: POLITICO

Кирил Пламенов