Расте апетитът на централните банки за злато

Все по-голям брой централни банки по света планират да увеличат златните си резерви, което показва, че основният двигател зад силното поскъпване на благородния метал остава устойчив, въпреки неотдавнашното отдръпване от рекордните ценови нива.

Според проучване сред 74 централни банки, 45% от тях са заявили намерение да купуват злато през годината - най-високият дял от 2018 г. насам, сочат данни на Световния златен съвет (WGC) и YouGov. Само една от анкетираните институции планира да намали своите златни резерви, се посочва в анализа, цитиран от Bloomberg.

През последните три години цената на златото се е удвоила, като основен фактор за това бяха именно активните покупки от централните банки. Част от тези ръстове обаче бяха изтрити през тази година, след като напрежението в Близкия изток повиши цените на енергията и засили очакванията за по-дълго задържане на високите лихви, което намали привлекателността на златото като инвестиция без доходност, пише БНР.

Допълнителен натиск върху пазара оказаха и спекулативните инвеститори, които се оттеглиха от търговията с благородния метал. В резултат цените временно спаднаха до най-ниските си нива от ноември 2025 г.

Въпреки това интересът на централните банки остава стабилен. "Спадът в цената може да се окаже добра възможност за нови покупки", коментира Шаокай Фан, ръководител "Централни банки" в Световния златен съвет.

По думите му през 2025 г. много институции са изчаквали по-изгодни нива, тъй като са смятали, че цените са твърде високи.

Данните показват, че покупките на злато от централните банки са се ускорили още в началото на годината. В същото време някои държави, включително Турция, Русия и Азербайджан, са намалили част от своите златни запаси.

Проучването очаква активността да остане най-висока сред централните банки на развиващите се икономики, които доминират сред потенциалните купувачи. Над половината от всички анкетирани очакват увеличаване на златните си резерви, докато при развитите икономики този дял е значително по-нисък.

Част от покупките се финансират чрез вътрешни програми за натрупване, при които държавите изкупуват злато от собственото си производство, вместо да използват валутни резерви. Около половината от банките, които планират покупки, разчитат на този модел, а близо 40% предвиждат да пренасочат или продадат други резервни активи.

Лондон остава основният глобален център за съхранение на злато, като над половината от централните банки използват трезорите на Банката на Англия. В същото време се наблюдава тенденция към по-голяма географска диверсификация и съхранение на злато в собствените държави или в алтернативни финансови центрове като Сингапур и Хонконг.

Според анализаторите политическата несигурност играе все по-важна роля в решенията на централните банки, като ги подтиква да търсят по-голяма сигурност и контрол върху резервите си чрез преместване и разпределение на златните активи.

Кирил Пламенов