Радев трябва да смени министри до пролетта. Ако властта не ускори промените, ще трябва да си отиде: Кънчо Стойчев

Властта е легитимна, но ѝ липсват решителност и скорост. Предприемачите плуват в басейн със сярна киселина, а администрацията, на която плащаме, се изживява като наш началник. Благоденствие от заеми няма. Ако правителството не ускори промените, ще трябва да си отиде, а Радев трябва да направи кадрови корекции до пролетта.

Това казва социологът и предприемач Кънчо Стойчев пред Юри Велев и „24 часа“. Според него чашата на общественото недоволство още не прелива, но се пълни тревожно заради забавената справедливост и условията за малкия и средния бизнес.

- Г-н Стойчев, има ли опасност новият бюджет да взриви политическата ситуация, както се случи само година по-рано и правителството на Росен Желязков падна и последваха предсрочни избори? Тогава като председател на Съюз „Произведено в България“ обявихте на първия голям протест от името на малкия и средния бизнес: „Чашата преля!“. Днес докъде е пълна тя и има ли опасност да прелее?

- Не, няма да прелее. Но се пълни тревожно. Нека не забравяме, че арогантността на един отделен „политик“ в кавички и неспособността на Борисов да се разграничи, взриви тогава ситуацията. Властта нямаше елементарна легитимност, а се държеше като вечна и безалтернативна.

Днес властта е легитимна и по-скоро диалогична. Но ѝ липсва решителност, липсва ѝ скорост и ѝ липсва наратив - последното е особено важно, но като че ли все още не се осъзнава.

- Защо днес е особено важен точно наративът?

- Защото е всичко онова, което мотивира подкрепата на хората. Не става дума просто за пропаганда и пиар, а за убедителен и увлекателен разказ за непосредственото бъдеще. Разказ за конкретно предстоящи и случващи се неща в полза на мнозинството, на всеки от нас - съзнанието ни така е устроено, че искаме да знаем нашето утре, дори и когато това е невъзможно.

- А откъде „тревожно се пълни чашата“, както казахте?

- Пълни се от два крана, така да се каже. Първият е справедливостта, връщане на похитената държава в ръцете на суверена, възстановяване на държавността. Това не може да стане без изчистване на съдебната система и на прокуратурата от тежки и нелегитимни зависимости. Процедурно процесът е бавен и е правилно никой да не може бързо да пипа в тези две ключови системи на всяка държавност.

Развръзката там предстои скоро и хората вече са нетърпеливи. Но за справедливостта много може да се направи и без съда и прокуратурата. А май не се прави достатъчно…

Вторият, но не по значение, кран е бизнес средата, условията за стопанска дейност, от които зависи пряко благоденствието. Като че ли властта и министерството на икономиката търсят някакъв голям удар, голямо и велико постижение, мащабна инвестиция, която да промени страната. Няма лошо, нека я намерят, но това няма да промени страната. Масово благоденствие има само в онези страни, в които постулатът „Първо мисли за малкия“ е действен. Става дума за малкия и средния бизнес, който е гръбнак на икономиката и в Щатите, и в Германия, и у нас. Но у нас предприемачите са поставени от държавата в условия да плуват в басейн със сярна киселина...

С часове мога да говоря какво трябва да се направи, при това пари не са необходими, необходима е само политическа воля и икономическа грамотност. Съюз „Произведено в България“, с който съдбата ми е свързана повече от 30 години, ясно и писмено десетилетия се бори за промяна. АИКБ като най-представителна работодателска организация - също. Но гласът ни продължава да е глас в пустиня.

Ето само един пример от тези дни. Някой „гений“ е предложил компенсациите за ненормалната цена на тока да се изпращат на фирмите след десет месеца. Защо? Та малките и средните фирми след десет месеца такива цени на енергията ще са мъртви. А държавата всеки месец генерира свръхприход от тези цени и следва да ни върне тези пари. Не защото е щедра, а защото са наши. Повтарям - с часове мога да говоря по темата, те са хиляди недомислия...

- А какво трябва да е разумното решение на подобен казус, а и на осъзнаване на реалната икономика в малкия и средния бизнес?

- Всичко, само не и комисия! Защото комисиите са пътят, по който никога не се стига до целта. Трябва персонална отговорност и луд блясък в очите дотогава, докато радикално не се освободи малкият предприемач от оковите на административните пречки.

Това е задача за всеки ден, това е усилие и неуморен труд, но само по този път можем да подобрим живота на хората.

Ние плащаме на депутатите - те трябва за нас да работят. Ние плащаме на администрацията, а тя се изживява като наш началник.

При това, за съжаление, често корумпиран. Десетилетия вече никоя власт не въвежда закон за мълчаливото съгласие, който най-сетне да обърне уравнението... Хиляди пъти съм повтарял и ще повтарям - държава, в която регулациите за построяването на кокошарник и за построяването на небостъргач са едни и същи, няма как да просперира. Докато премиерът Радев лично не се захване с този приоритет, съмнявам се друг да го стори.

- Справедливост и условия за бизнес - толкова прост ли е пътят към успеха?

- Да, категорично. Никакви подвизи и никакви гении не са необходими. Необходимо е управление, което да реализира бързо - за максимум година - тези две условия. Ние сме богопомазани, имаме си прекрасна страна, на сравнително малка територия се радваме на всичко.

Потенциалът ни е огромен, но без държавност развитие няма да има. А държавността е справедливост и условия за стопански растеж, условия за благоденствие, но не и благоденствие от заеми.

- Новият бюджет иначе също предвижда значими нови заеми?

- Без заеми в тази ни ситуация не може, важното е за какво се ползват. Досега те се ползваха за печелене на политическо време, за оставане на власт още месец-два, още седмица-две, още ден-два... Ние трябва да получаваме толкова, колкото произвеждаме. А е обратното - първи сме по пропаст между производителност на труда и заплащането му. Сред първите сме и по неефективност на администрацията и управлението. И ако настоящата власт не започне с добро темпо да променя това състояние, с добро темпо ще трябва да си отиде.

Дано влязат в крак с действителността. Не казвам, че не се опитват. Казвам, че прословутият прозорец на възможностите е винаги ограничен. Ако не ускорят, ще го пропуснат. Тоест България ще пропусне поредната възможност за успех.

- Значи ли това, че ще трябват и корекции в състава на правителството?

- Категорично. И няма нищо лошо в това. Мнозинството има удобството да ги прави бързо и безпроблемно. Едно управление е силно тогава, когато не чака натиск отдолу, а се подобрява отгоре. Мисля, че някои дупки в някои министерства започват да стават видими. И до пролетта следва да бъдат коригирани. Тук колебания Радев не бива да допуска.

- Дотук с ролята на анализатор - как върви вашият бизнес в туризма? Продавате „Зорница Фемили естейт“ и морския голф комплекс?

- Напротив - продължавам усилено да инвестирам, предимно в България. Не съм съгласен с наименованието Изкуствен интелект, но се опитвам да участвам в тази безспорно революция.

Напоследък инвестирам и в медицина и се готвя да разширя присъствие. Нека поясня: „Зорница фемили естейт“ продължава да е моя семейна фирма, продължава да отглежда лозя, да произвежда бутиковото вино „Зорница“, да развива бутиково стопанство под марката и концепцията Farm to table, да приема гости...

Тоест - продължавам да съм и дребен селскостопански производител, регистриран като такъв. Запазената марка и невероятният ни успех на „Зорница“, тоест - символният капитал, си е наш.

Проектът ни завоюва първото българско членство в най-високия сегмент на световния туризъм - Relais&Chateaux, ключ Michelin, две звезди (чаши) на Wine Spectator... Превърна се в събитие извън рамките на страната ни, откриха се огромни възможности, но те изискват и значими инвестиции. За щастие, мои от години приятели с необходимите възможности изявиха желание да развиват проекта. И аз се съгласих да им продам хотела, настаняването, ресторантите - огромна територия за развитие. Щастлив съм, че вече го правят - под името AYA Estate. Но Zornitza family estate продължава пътя си изцяло в бутиковото направление, даже бих казал - още по-тясно, в направлението на персоналните изживявания...

Отскоро създадохме и Zornitza Wine Society - клуб именно за неограничено общуване на съмишленици, но с ограничена консумация...

- А откъде дойде това име - Зорница?

- От селото, с което граничим, то се казва така от шейсетте години на миналия век. Преди това е било Зегвели или още Дзегвелия. Така поне казва изкуственият интелект и добавя, че сега е известно с луксозния си туризъм. Е, как да не го уважавам този интелект!

- Казвате семеен бизнес, семейно имение - в какъв смисъл?

- В прекия - съпругата ми и аз. Трите ни деца се пръснаха, не са около нас, пък и отдавна не са деца. С Ирена сме заедно от 45 години и сме си обещали още толкова. Обичаме сходни неща и затова сме заедно толкова дълго. Макар и като погледна назад, да ми се вижда късо...

- Не се появявате с Андрей Райчев в тв студиата - вече не работите ли заедно?

- Напротив - откакто и двамата получаваме заслужените си пенсии, усилихме работата или по-точно: продължихме да се занимаваме с това, което не ни е работа... Мъчим нова книга, не чак толкова гениална като „Време и нищо“, но се надяваме да е поне малко по-четивна.

Кънчо Стойчев е роден през 1960 г. Завършил е социология в СУ. През 1991 г. основава агенцията за социологически изследвания ББСС „Галъп Интернешънъл“. През 1998 г. ББСС става партньор на TNS - третата по величина компания в информационната сфера в глобален мащаб. Главен изпълнителен директор на TNS за Балканите. Кавалер на Ордена на Почетния легион на Франция. Основна фигура в Съюза „Произведено в България“. Женен, има син и две дъщери.

Източник: „24 часа“