Радев наложи вето върху разпоредби от Закона за устройство на територията

Президентът Румен Радев наложи вето на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), който бе приет от парламента на 27 януари.

Държавният глава се мотивира, че въведените законови положения не гарантират в достатъчна степен упражняването и защитата на правата на гражданите и юридическите лица. Въведената възможност за съдебно обжалване на Общите устройствени планове е необосновано ограничена както по време, така и от гледна точка на кръга оправомощени субекти.

"Новата уредба не съдържа достатъчно гаранции, че отговорната и обществено значима задача на общините да осъществяват процедурите по отчуждаване ще бъде изпълнявана стриктно, в срок и в обществен интерес. Вместо това създава предпоставки да бъдат ограничени права на различни субекти", се казва още в мотивите на президента.

В началото на седмицата от Камарата на архитектите в България поискаха от президента да наложи вето на промените в ЗУТ. В искането към Радев бе изтъкнато, че новите текстове са недомислени, ще доведат до правен хаос, а някои от тях са противоконституционни и ще вкарат граждани и инвеститори в съседски войни.

Вижте пълния текст на мотивите на президента: 

За връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет от 44-то Народно събрание на 27 януари 2021г.

Уважаеми народни представители,

Подкрепям усилията на законодателя за усъвършенстване на действащата нормативна уредба в областта на устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството. Приветствам създаването на Единен публичен регистър за устройство на територията, общински регистри за имотите, които подлежат на отчуждаване, и въвеждането на възможност за обжалване на Общите устройствени планове в изпълнение на Решение на Конституционния съд № 14 от 2020 г. по конституционно дело № 2 от 2020 г. Споделям основната част от мотивите, изложени от правителството в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИД на ЗУТ), включително необходимостта от намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, от запълване на определени законови празноти и създаване на законови предпоставки за упражняване на по-ефективен контрол от страна на компетентните административни органи.

Не мога да отмина обаче определени разпоредби от ЗИД на ЗУТ, които отдалечават уредбата от основни конституционни начала и намаляват интензитета на защитата на правата на гражданите и юридическите лица.

По § 11 от ЗИД на ЗУТ се създава нова ал. 3 в чл. 39 от ЗУТ, с която се предвижда, че за промяната на предназначението на сграда, която е обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, се изисква предварително писмено съгласие от съответния министър. След като бъде сезиран, министърът е длъжен в 14-дневен срок да изрази писмено съгласие или отказ. Отказът следва да бъде мотивиран. Предложената промяна е направена без убедителни мотиви и има риск да затрудни правоприлагането. Подобни опасения важат и във връзка с въведените промени по § 35 от ЗИД на ЗУТ относно разрешенията за изменение на подробните устройствени планове, когато се търси промяна на предназначението на урегулирани поземлени имоти – собственост на държавата и общините, които са „обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, както и на спортни обекти“. Тук отново при произнасянето на министъра се изменя възприетият към момента принцип на мълчаливо съгласие като част от процедурата по промяна на предназначението. Самият принцип на мълчаливо съгласие е утвърден като важно управленско решение за намаляване на административната тежест за бизнеса и за борба с корупцията. Този принцип е и средство за улесняване на общуването на гражданите и юридическите лица с администрацията и с настоящото изменение се извършва отстъпление от един завоюван стандарт.

Със ЗИД на ЗУТ се въвежда възможност за съдебно обжалване на Общите устройствени планове (§ 30, т. 6  от ЗИД на ЗУТ), но тази възможност е необосновано ограничена както по време, така и от гледна точка на кръга оправомощени субекти. Новата ал. 12 на чл. 127 от ЗУТ ограничава срока за обжалване до 14 дни от обнародването в „Държавен вестник“ на акта за одобряването или приемането на Общия устройствен план, а право да обжалват ще имат само собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. Общите устройствени планове обаче съдържат предвиждания и тенденции за развитие на територията, насочени както формално към застрояването, така и към опазването на