Мерилин на 100: Безработна, прелъстена и изоставена от Кенеди, самоубийството май не е мит

Виждате последната официална снимка на Мерили Монро от фотосесия за американското Космо, преди да бъде намерена след свръхдоза успокоителни в дома си, безработна, прелъстена и изоставена. Но затова ще прочете в удивителната история на едно момиче, чийто баща остава неизвестен и е изнасилвано още преди да стане дори тийнейджърка, която ви разказваме. Защо? Днес тя – най-митичната блондинка и красавица на киното и 20-и век, става на 100 години и е единствената жена, пък вероятно и личност в света, за която са написани НАД 1000 КНИГИ. Хиляда книги за един доста кратък 36-годишен живот! И има защо, както ще прочетете сега - история като сценарий не просто за филм, за цял драматичен и дори трагичен сериал!

Един бърз факт - колко взема Мерилин, вече звезда, за снимките си на корицата на първия Плейбой, който тутакси превръща в хит за десетилетия - 50 долара. Няма дори едно "благодаря" от издателя Хю Хефнър, който прави милиони от броя и във всичките следващи години....

"Сама, винаги съм сама", пише секссимволът на всички времена и народи...Ще я разберете, като прочетете:

Когато се ражда на 1 юни – деня на детото, през 1926 г. в окръжната болница на световната филмова столица Лос Анджелис, е просто Норма Джийн Мортенсен. Тя е трето дете на Гладис Пърл Бейкър, по баща Монро, чията фамилия ще вземе след прераждането си в кинозвезда. Майка й, която никога не успява да стане звезда, но неуморно се бори за място под слънцето в Холивуд, я нарича Норма на любимата си актриса и я орисва за кариера на дива. Това обаче се оказва проклятие.

Гладис се омъжва за бащата на бъдещата Мерилин едва на 15, развежда се на 19 и се омъжва отново на 22. Разделя се с него преди да забременее с бъдещата кинозвезда, чийто баща остава неизвестен. Детето получава името му, понеже официалният развод настъпва едва през 1928 г.

Понеже има проблеми с психиката и няма пари, майката оставя съвсем мъничката Норма при приемно семейство още преди да е станала на годинка. Докато я кърми, живее с новата й фамилия, но после отново се връща в Лос Анджелис.

Тя все пак идва, за да прибере бъдещата дива на седмото изкуство, след като за нейния 7-и рожден ден купува малка къщичка в Холивуд, в която взема за квартиранти свои колеги – трето ниво актьори и дъщеря им.

За съжаление обаче малката Норма няма 8, когато майка й постъпва в лудница с параноидна шизофрения. Това е първият от многобройни престои в болницата.

Приятелка на родителката, Грейс Маккий Годард, поема отговорността за малката. През следващите четири години Норма живее с няколко приемни семейства и често сменя училища. Докато живее с квартираните на майка й – семейство Аткинсън, тя е

жертва на сексуално насилие

Това я прави доста затворена и напрегната, с натрапчиви мисли, че никой не я обича и не я иска, особено, когато Грейс я оставя в Дома за сираци в Холивуд.

Тя намира постоянен дом през септември 1938 г. когато започва да живее с лелята на Грейс -  Ана. Започва да посещава редовно училище и макар да не е добра ученичка, пише материали за стен-вестника. Поради здравословните проблеми на възрастната леля, Монро се завръща да живее със семейство Годар в края на 1940. По това време, вече на 14, започва да посещава гимназия.

Когато е на 16, компанията, където работи мъжът на Грейс, се мести в друг щат. За да не попадне отново в сиропиталище, бъдещата Мерилин се омъжва за сина на съседите - 21-годишен работник във фабрика Джим Доърти, на 19 юни 1942 г.

Напуска гимназията и се превръща в домакиня

По-късно си спомня: „бракът не ме направи и щастлива“. През 1943 г. Дохърти постъпва в търговския флот. След заминаването му Монро се премества при родителите му и започва да работи във фабрика за муниции – тече Втората световна война, за да даде приноса си за войната и да има собствени приходи.

Докато работи в оръжейния завод,  в края на 1944 г., когато е на 18, Норма Джийн се среща с военния фотограф Дейвид Коновър, на когото е поставена задачата да снима работещи жени, изпълняващи поръчки за армията с цел повдигане бойния дух на войниците. Въпреки че нито една от снимките, които той прави, не е използвана в списанието, тя напуска работата си във фабриката и започва да работи за него като

модел  за $5 на час

Напуска дома на родителите на мъжа си и подписва договор с агенцията Блу Бук през август 1945 година. В началото на 1946 година, само 6 месеца след като започва работа като фотомодел, тя вече се е появявала на корицата на 33 различни списания.

Впечатлен от успеха ѝ, директорът на агенцията урежда среща с импресарска агенция през юни 1946 г. Но не е харесана за аткриса от Парамаунт. Тя не се отчайва и  получава шанс от Бен Лион, представител на 20 сенчъри Фокс, с когото успява да се срещне като просто отива в офиса му без предварителна уговорка. Секретарката му казва, че много красиво русо 22-годишно момиче настоява да го види. И той приема. Веднага оценява нешлифования диамант и подписва с нея стандартен шестмесечен договор, преди всичко за да избегне подписването на договор с конкурентното студио Ар Кей Оу Пикчърс.

Лион избира сценичното име „Мерилин Монро“, с което светът ще се влюби в нея

"Всъщност, измислих Мерилин, но не ми хрумваше точната фамилия. Тогава тя ме попита - а мога ли да ползвам фамилното име на баба? Попитах я - а как се казваше? Монро, отвърна тя. Прозвуча ми чудесно и решихме: Мерилин Монро!", разказва човекът, превърнал се в неин филмов баща. И всякакъв друг, защото не знае своя собствен...

През септември тя се развежда с мъжа си, който е против нейната работа и я принуждава да направи избор между семейството и кариерата.

Първите 6 месеца са нещо като стаж. Договорът ѝ е подновен през февруари 1947 г. и тя скоро след това получава първите си две от общо 30 филмови роли: „Опасни години“ (1947 г.) и „Скуда Ху! Скуда Хей!“ (1948 г.).

Договорът с Монро не е подновен през август 1947 г. и тя се завъръща към работата си на модел, като същевременно работи временно в студиото със случайни роли. Но не се отчайва и се хваща с нещо, което в онази епоха е доста скандално в офисите на продуцентите забавлява ВИП гости.

Залогът обаче се оказва успешен. Покрай новия си статут, среща и става любовница на един от директорите на Фокс - Джоузеф Скенк, който убеждава приятеля си Хари Кон, изпълнителен директор на Коумбия Пикчърс, да подпише договор с нея през март 1948 г. По-късно кариера

признава, че е изкарвала прехраната си като момиче на повикване

Докато работи във Фокс ролите, които ѝ предлагат са на обикновено момиче, докато в Колумбия се опитват да я направят по подобие на тогавашната звезда Рита Хейуърт.. Правят я до платинено руса. Единствената ѝ роля за този период, но пък главна, е в нискобюджетния мюзикъ Хористките (1948). Мерилин не си губи времето - започва връзка с вокалния си треньор, който плаща за коригиране на захапката ѝ. Филмът няма успех и договорът ѝ не е подновен.

След като напуска Колумбия през септември 1948 г., Монро се превръща в протеже на Джони Хайд, вицепрезидент на агенция Уилям Морис. Тя обаче отказва предложението му за брак. За да лансира кариерата на актрисата,

Хайд плаща за силиконова протеза в челюстта ѝ, и за ринопластика

Добива съвършен нос. През май 1949 г. тя позира гола на снимки, направени от Тим Кели. Отново залага правилно.

Голите снимки силно привличат вниманието и през следващата 1950 г. Мерилин участва в общо 6 филма – „Щастлива любов“, „Билет до Дивия запад“, „Огненена топка“, „Всичко за Ева“, „Дясно кроше“ и „Асфалтовата джунгла“. Главната роля в последния филм, който излиза по екраните през лятото на 1950 г. я прави звезда.

Любивникът й Хайд помага на Мерилин Монро да подпише 7-годишен договор с „20 Сенчъри Фокс“. Той умира дни по-късно от сърдечен удар, което я оставя съкрушена.

През март 1951 г. е водеща на Оскарите

Участва във второстепенни роли в 4 нискобюджетни филми. Амбицирана от сексуален обект да се превърне в истинска актриса, блондинката започва да взема уроци при Майкъл Чехов и мима Лоте Гослар. Популярността ѝ расте, когато е избрана за „Мис Чийзкейк“ за 1951 г. от армейския вестник „Старс енд Страйпс“, което отразява предпочитанията на войниците в Корейската война – т.е. е обявена за най-сладка американка – символ на нацията.

Вече със статут на истинска звезда тя вече е най-скъпо платената актриса. А славата й носи и любовта на нейния живот – отказалия се от активната кариера  бейзболист Джо Димаджо. Тя признава, че се омъжва за него, само защото идва чак от Сан Франциско, за да води на вечеря и дори не са спали преди брака.

После, питана от приятелка защо изобщо е с него, след като нито е нейният тип, нито я разбира - нея и нейната работа, тя е категорична: "Да, но е бог е в леглото".

Той е една от най-известните спортни личности на епохата. Това е може би първият следвоенен пиар роман, свързал в двойка звезди. На следващия месец тя е на корицата на списание „Лайф“ – тогавашен официален орган на шоубизнеса в САЩ и добавя към своята репутация и титлата „новият секс символ“.

На тази вълнА, през 1952 г. участва в 6 филма, като два от тях постигат значителен успех – „Среднощен сблъсък“ и „Не чукай на вратата“. Добила звездно самочувствие, си спечелва репутацията на труден характер, когато е на снимачната площадка и тази репутация се влошава с напредване на кариерата ѝ. Тя често закъснява или не се появява изобщо, не си спомня текста, което често води до десетки дубъла. За да облекчи безпокойството си и хроничното си безсъния, тя започва да става

зависима от успокоителни, амфетамини и алкохол, което изостря проблемите й

Диагностицирана е като зависима обаче едва 4 години по-късно, вече на 30, през 1956 г. В този период обаче Монро се снима много. Прави три филма през 1953 г. и вече е едновременно всепризнат секс символ и една от най-печелившите изпълнителки в Холивуд. Първият от тези филми е черната комедия „Ниагара“, в който тя играе фатална жена с огнени устни и бенка за разкош, което тутакси става моден тренд. При излизането по кината през януари на „Ниагара“, женските клубове протестират срещу него като неморален, но това само прави реклама на филмиа и той се оказва супер популярен и печеливш.  Тя харесва този предизвикателен имидж и го пренася в живота.

Вторият филм е сатиричната музикална комедия „Господата предпочитат блондинки“, където

създава образа на „тъпа блондинка“

Който ще бележи и всички русокоски в следващите десетилетия. Филмът се превръща в един от най-големите бокс офис успехи на годината, като печели два пъти повече от разходите по него. В този филм тя изпълнява песента „Диамантите са най-добият приятел на всяко момиче“, където демонстрира способността си да придаде сексуалност на песента. Парчето става хит и класика и до момента.

През септември Монро прави своя телевизионен дебют, а нейният трети филм за годината, „Как да се омъжиш за милионер“, е пуснат по екраните през ноември. През декември

Хю Хефнър я слага на корицата на първия брой на „Плейбой“

Въпреки че Монро става една от най-големите звезди, договорът ѝ не е променян от 1950 г., което означава, че заплащането е по-малко в сравнение с други от нейния калибър и не може да избира своите проекти или колеги. Тя иска да играе във филми, различни от комедии или