Мерилин на 100: Безработна, прелъстена и изоставена от Кенеди, самоубийството май не е мит

мюзикъли, но студиото не ще и да чуе. Когато тя отказва да започне снимки в поредната музикална комедия, този път с Франк Синтара, който ще й стане любовник и ще я запознае с братята Кенеди, което ще й скъси живота, студиото я освобождава на 4 януари 1954 г.

Монро веднага започва пиар кампания. На 14 януари с Джо Димаджо, с когото връзката й е обект на постоянно внимание от медиите, сключват брак в общината в Сан Франциско. Оттам летят за Япония, комбинирайки медения месец с негово бизнес пътуване. Оттам пътува сама за Корея, където изпълнява песни от филмите си като част от шоу за над 60 000 американски морски пехотинци в рамките на четири дни. След завръщането си в Холивуд през февруари, става носител на наградата „Най-популярна актриса“ и постига споразумение със студиото, като сключва нов договор и получава главната роля във филмовата версия на  

„Проклетите седем години“ със сцената, когато въздух повдига бялата ѝ рокля

Филмът е с голям касов успех, но също така слага край на брака ѝ с Димаджо, защото той я ревнува непрекъснато.

След приключване на снимките, започва нова битка за контрол над кариерата си, напуска Холивуд и заминава за източното крайбрежие, където тя и фотографът Милтън Грийн през 1955 г. основават собствена компания – „Мерилин Монро Продъкшънс“ (ММР), в която е президент и собственичка. Започва едногодишна съдебна битка между нея и Фокс.

След преместването си в Ню Йорк започва да взема уроци по актьорство и посещава семинари на Лий Страсбърг, като се обучава и в режисурата..Великият и легендарен преподавател й отделя специално внимание, защото му е интересна с трагизма си. Всеки ден я праща за час на психотерапия, а после й преподава 4 часа, като ровичка настървено из нейната емоционална памет. Веднъж тя едва не получава удар, когато я потапя в усещането, което е изпитала, когато РОДНИНА СЕ ОПИТВА ДА Я ЗАДУШИ С ВЪЗГЛАВНИЦА В ДЕТСТВОТО. Тя е съкрушена, опустошена и истински на ръба...

Страсбърг дори я настанява в детската стая у дома си, за да се грижи бащински за нея. Двамата си пишат и след края на работата си, винаги го чува, когато има актьорски пролеми, а често той праща жена си да й прави компания и да дава съвети по време на снимки. А тя го нарича "най-добрия хирург и лечител, промени живота ми повече от всеки друг".

Причината за самоотверженото й посвещаване на театралната школовка е, че никой не я възприема сериозно като актриса, както сама споделя със Страсбърг - един от новите й интелектуални приятели, на които толкова много вече държи. Той си спомня, че непрекъснато го разпитва за Елизабет Тейлър, която също е доста подценявана по отношение на таланта си в началото на своята кариера.

Мерилин е много комплексирана от незавършеното си учиище и непрекъснато учи. Освен това и много пише. Включително се опитва да създава и стихотворения, защото истински харесва поезията и много държи на познатите си поети.

И тази любов към словото, която описва като: "Винаги търся смисъла на думите", скоро ще се отрази и на нейния личен живот. Монро продължава връзката си с Димаджо, въпреки продължаващото бракоразводно дело,

докато върти любов и с Марлон Брандо, и с Артър Милър

За разлика от двамата яки красавци, писателят е съвсем друг тип. Двамата ги запознава общ приятел, който държи да я доведе на партито, което дава за наградата му Пулицър. А Милър разказва,че в първия момент, когато я видял, тя плачела. И разбрал веднага две неща - колко тъжен и колко сериозен човек е. И веднага се влюбил в нея.

Аферата между Монро и Милър става все по-сериозна след октомври 1955 г., когато разводът ѝ с Димаджо е окончателен. Писателят пък се разделя със съпругата си, от която има две деца.

По това време ФБР отваря файл на Мерилин Монро. Студиото се опасява, че Монро ще влезе в „черния списък“ и я призова да сложи край на аферата. Това е времето на лова на вещици от Макнамара. А Милър е разследван от ФБР за твърдения, че е комунист.

Въпреки риска за кариерата си, Монро отказва да сложи край на връзката. На следващата година се женят. Той не й предлага брак, а на излизане от Комисията в Конгреса, която го разкъсва на разпит за предполагаема комунистическа дейност, обявява пред журналистите, че ще я вземе за жена. Тя разбира от медиите.

Седмица преди да се оженят, са в Европа и ги преследват папараци, като дотолкова се увличат със скоростта, че за да догонят колата на звездите, се блъскат и има загинал. Тя приема тази смърт като лош знак.

Това е най-продължителният брак на Мерилин – 4,5 г., въпреки че не са заедно през цялото време. Тя реално го напуска, когато случайно прочита дневника му и прочита ужасни неща за себе си - разбира, че Арт я подценява, използва я, а всъщност я има за глупава и бездарна. Същата приятелка, на която е обяснила брака си с Димаджо със уменията му, я пита: "Добре, а за тоя защо се омъжи. И не ми казвай, че и той е бог в леглото, защото просто няма как да повярвам"...

Тя буквално изгубва съня си, започва да пие много приспивателни и постепенно става тяхна жертва - пристрастена е. Не е да няма и поводи - по време на снимки той намира следващата си жена - фотографката на продукцията. Разводът им е в Мексико.  

До края на годината постига споразумение за нов 7-годишен договор. Контрактът я задължава да направи четири филма, като за всеки ѝ бъде заплатена сумата от $100 000 и предоставено правото да избира своите собствени проекти, режисьори и екипи.

От 1954 г. Монро има връзка и с Джон Кенеди, когото познава от 1951 г.

Възможно е това да е и основна причина за разпада на 9-месечния й брак с Димаджо. През цялото време на най-дългата връзка в живота си Мерилин записва част от разговорите с него в интимния си дневник.

По време на срещи с приятели Кенеди обсъжда политически проблеми или обяснява някои от правителствените решения.

За службите това е прекалено голям риск, тъй като Монро, особено след развода, не е напълно уравновесена и се смята за напълно ненадеждна. 

Тази логика кара мнозина да подозират тайните агенти и за истинските виновници за смъртта на актрисата, искрено вярвайки, че е възможно тя да е станала жертва на заговор. Тоест, да е убита в малката си къща...

И, ако това са съмнения и догадки, научен факт е, че

дневникът изчезва веднага след смъртта на Мерилин, последвана скоро от Джон

И двете смърти остават неразгадани и до днес и съмненията винаги ще бъдат.

А ние се връщаме през 1956 г., когато русата амбиция побеждава могъщото студио Фокс. И става Мерилин Монро и по паспорт.

Монро и Милър сключват граждански брак в съда Уестчестър, Ню Йорк на 29 юни, а два дни по-късно на еврейска церемония в дома на нейния агент в Уакабък, Ню Йорк.

Така става едновременно любимка на левичарите и на евреите в цяла Америка, а именно те движат шоубизнеса.

Първият филм, който Монро избира да направи в рамките на новия договор, е драмата „Автобусната спирка“, пуснат по екраните през август 1956 г. и постига значителен успех.

През август 1956 г., Мерилин започва снимките на втория филм по договора „Принцът и танцьорката“ в Англия. Но употребата на наркотици се увеличава,

 забременява и има спонтанен аборт по време на снимките

Въпреки трудностите, филмът е завършен по график до края на годината. Нещата не се получават добре, понеже избраният от нея партньор Лорънс Оливие от самото начало не си пасва с Мерилин.

Подиграва й се по време на работа. Двамата взаимно се нервират, а той допълнително ревнува от непрекъснатото цитиране на Страсбърг, което тя практикува след всеки телефонен разговор за съвети с ментора си.

Когато сърът усеща, че блондинката на всичко отгоре го и надиграва, се обръща към американката: "Защо просто не се правиш на секси - нали това ти е работата".

Фимът излиза по екраните през юни 1957 г., но по-добре е приет в Европа, където на Мерилин са присъдени италианската награда

Давид на Донатело и френската Сезар

Това е знак, че тя е световно призната истинска актриса, за което се е борила през всичките свои 10 дълги години в киното.

След завръщането си в Съединените щати, Монро прекъсва работата си за година и половина, за да се концентрира върху брачния живот. Тя и Милър разпределят времето си между апартамент в Ню Йорк, фермерска къща от осемнадесети век в Кънектикът и лятна резиденция в Лонг Айлънд. Мерилин забременява отново в средата на 1957 г., но извънматочно и бременността трябва да бъде прекратена. Претърпява спонтанен аборт и година по-късно.

Гинекологичните ѝ проблеми са причинени главно от  болест, от която тя страда през целия си живот. Мерилин постъпва за кратко в болница през това време заради предозиране с барбитурати. 

Мерилин се завръща отново в Холивуд през юли 1958 г. за да се снима в третия си филм по договора, където партнира на Джак Лемън и Тони Къртис в комедията на Били Уайлдър „Някои го предпочитат горещо“. Въпреки че ролята на Шугър Кейн, която ѝ е възложена, е отново на „тъпа блондинка“, тя приема, насърчена и окуражена от Милър и заради обещаната добавка от десет процента от печалбите на филма към стандартното ѝ възнаграждение. Режисьорът пък непрекъснато е в оперативна връзка със съпруга, на когото се оплаква от причинените му от блондинката нервни сривове.

Трудностите по заснимането на този филм по-късно се превръщат в „легендарни“. Монро настоява за десетки дубъла, не може да си спомни много от своите реплики или отказва да постъпи така, както е посочено в сценария. Къртис заявява, че целувките с нея са като че ли целува Хитлер. Джак Лемън я смята да бездарна - "не може винаги да играе на ниво като истинските актриси", както коментира, оплаква се от огромните й закъснения за снимка - по два-два и половина часа.

Самата Монро в частен разговор оприличава производството на филма на „потъващ кораб”. Много от проблемите произтичат от конфликт между Мерилин Монро и Уайлдър, който също има репутация, че трудно се работи с него.

В крайна сметка, учудващо, режисьорът остава доволен от работата на Монро. Въпреки трудностите по време на продукцията, „Някои го предпочитат горещо“ излиза през март 1959 г. и се превръща в търговски и финансов успех. Филмът е култов и досега.

Монро печели Златен Глобус за най-добра актриса,

а филмът е обявен за „един от най-добрите филми, правени някога“ от анкета на Американския филмов институт. Монро взима още една почивка до края на 1959 г., когато се завръща в Холивуд и участва в музикалната комедия „Нека правим любов“, в която се разказва за актриса и милионер, които се влюбват един в друг, докато играят в сатирична пиеса. Тя върти любов с Ив Монтан, с когото си партнира във филма, широко популириирана от пресата и използвана в рекламната кампания на филма. „Нека правим любов“ има неуспешен дебют след излизането му през септември 1960 г.

Последният филм, който Монро завършва е „Непригодните“ на Джон Хюстън, който Милър написва, за да сбъдне нейната мечта за драматична роля. Тя играе Рослин, разведена жена, която става приятелка с трима стари каубои.

Вместо да помогне, филмът съсипва връзката й с нейния съпруг и четиригодишният брак на Монро и Милър приключва с бърз развод в Мексико през януари 1961 г.

Не стига това, ами е болна с камъни в жлъчката, а наркотичната ѝ пристрастност става наистина тежка заради разочарованията и другите проблеми. През август филмът е спрян, за да прекара

една седмица в детоксикация в болница в Лос Анджелис

Той е пуснат през февруари 1961 г., но се проваля. На Мерилин обаче не й до това. Тя претърпява операция и прекарва четири седмици в болница, включително за кратко в психиатрично отделение – за депресия. Джо Димаджо, с когото запазва приятелски отношения, буквално я спасява, щом тя успява да му се обади и да изрази вик за помощ, като заплашва лекарите, че ако не я пуснат, ще срине клиниката.

През пролетта на 1961 г. Мерилин Монро се връща в Калифорния след шест години на източното крайбрежие. Тя има връзка с Франк Синатра в продължение на няколко месеца, а в началото на 1962 г. купува къща в Лос Анджелис.

Уволнена е от Фокс през юни 1962 г., два месеца преди смъртта си

За студиото периодът без друго е на път да фалира, заради 1 милион долара, които плаща на Лиз Тейлър за касовия провал Клеопатра - това са 10 пъти повече пари, отколкото взема на филм Монро и тя е дваж по-отчаяна от това. Чувства се непризната и низвергната спрямо колегата, с която винаги се е сравнявала.

Много е вероятно уволнението, покрай което кинокомпанията прави масивна антикампания срещу нея, досъсипала без друго скъсаните й нерви и унищожената психика на младата жена, както и подценяването да са и основната причина да посегне на живота си.

Плюс разочарованието от дългогодишния й любовник Джон Кенеди, вече станал президент през януари 1961 г., което го кара и да я поизостави, като се опита да я прехвърли на брат си Робърт - главният прокурор/министър на правосъдието на САЩ. И двамата няма да надживеят с много общата си любовница - убити са в атентати.

Не й помага да се почувства по-добре, че през през пролетта на 1962 г.: получава наградата Златен глоб