Марин льо Пен с до 67% подкрепа в президентската надпревара във Франция: Проучване

Лидерката на дясната партия „Национален сбор“ би победила както левите, така и центристките си съперници на евентуален втори тур, показва ново социологическо проучване.

Френският десен политик Марин льо Пен се очертава като фаворит в президентската надпревара през 2027 г. и би победила както левите, така и центристките си съперници на евентуален втори тур, сочи ново социологическо проучване.

Публикуваното в понеделник изследване на Toluna Harris Interactive, проведено по поръчка на френските медии M6 и RTL, показва, че Льо Пен, която от години е водеща фигура в партията „Национален сбор“ (RN), би получила 67% от гласовете срещу Жан-Люк Меланшон, лидер на лявата партия „Непокорна Франция“, и 56% срещу бившия премиер центрист Едуар Филип.

Льо Пен води и при всичките пет разгледани сценария за първия тур с подкрепа между 35% и 37%. Меланшон заема второ място с между 18% и 19%, докато подкрепата за Филип варира от 13% до 17%.

Проучването показва и нарастващо доверие в лидерските качества на Льо Пен. Около 51% от анкетираните смятат, че тя би била добър президент, което представлява увеличение с шест процентни пункта спрямо предишното изследване. За сравнение, 47% са на същото мнение за председателя на „Национален сбор“ Жордан Бардела.

Льо Пен достигна до втория тур на президентските избори през 2017 и 2022 г., но и двата пъти загуби от Еманюел Макрон. Настоящият държавен глава няма право да се кандидатира за трети последователен мандат. Предстоящото му оттегляне идва в момент, когато Франция е изправена пред нарастващ фискален натиск.

През юли Апелативният съд в Париж намали петгодишната забрана на Льо Пен да заема изборни длъжности, наложена след осъждането ѝ за злоупотреба със средства на ЕС, като по този начин ѝ отвори пътя за участие в президентските избори през 2027 г., се посочва в публикацията.

Партията ѝ също така укрепи позициите си в парламента. През септември „Национален сбор“ и неговият съюзник „Съюз на десницата за републиката“ (UDR) спечелиха достатъчно места в Сената, за да сформират парламентарна група за първи път.

Центристкият лагер на Макрон няма парламентарно мнозинство от 2022 г., което затруднява последователните правителства при приемането на бюджетите.

Държавният дълг на Франция достигна 3,6 трилиона евро (над 4 трилиона долара), или 119% от БВП, към края на юни, докато предложеният бюджет за 2027 г. среща съпротива в силно фрагментирания парламент.

Както Льо Пен, така и Меланшон са критикували НАТО и западната политика спрямо Украйна. Льо Пен се обявява за изтегляне на Франция от интегрираното военно командване на НАТО, премахване на санкциите срещу Русия и постигане на мирно споразумение чрез преговори за уреждане на конфликта в Украйна. Меланшон от своя страна настоява Франция напълно да напусне НАТО.

„Национален сбор“ многократно се е противопоставял на неограниченото във времето военно финансиране за Киев и е предупреждавал срещу действия, които биха могли да доведат до пряка конфронтация между Франция и Русия. Льо Пен също така призовава за нормализиране на отношенията с Москва.

Възможността Льо Пен да стане президент предизвиква тревога сред западните поддръжници на Украйна, съобщават медиите. През август британският вестник The Telegraph писа, че представители на западните държави се опасяват, че евентуалното ѝ избиране може да подкопае усилията, водени от Франция, за координиране на военната и финансовата помощ за Киев, както и плановете за разполагане на западни войски в Украйна след евентуално прекратяване на огъня.

Проучването на Toluna Harris Interactive е проведено онлайн между 5 и 8 октомври сред 2004 регистрирани избиратели.

Наталия Каменова