Люти спорове за трансмазнините

Според експерти, вече се използват технологии за преработка на мазнини, при които не се образуват трансмазнини. Никой обаче не знае какви масла се използват в производството на сладкиши. Дори химик трудно би се ориентирал по етикетите - маргарини, палмови и соеви масла, частично изцяло или дехидрогенирани, рафинирани, твърдени и интерестерифицирани. И не е ясно кое от всичко са трансмазнините.

„Трансмазнините са такъв вид мазнини, които се получават от два вида източника – едните са от мазнините на преживните животни, а другия източник е индустриално произведения”, каза пред БНТ началник-отдел „Храни и хранене”- НЦОЗА д-р Весела Дулева.

Индустриално се получават при втвърдяването или хидрогениранирането на мазнините. Със сигурност трансмазнини има в частично-хидрогенираните, отбелязано на някои етикети, но на други – какво стои зад общото название растителна мазнина – никой не знае. И не може да измери.

„Контролът за някои съставки е свързан само с лабораторно изследван”, отбеляза инж. Атанас Дробенов от Агенция за безопасност на храните.

Химиците по храните пък смятат, че транс мазнините не са никакъв проблем за нашия пазар. „На маргарина трябва да пише, че той е произведен с преестерификация на киселините и тогава няма опасност от транскиселини, тогава технологично няма как да се получат транс киселини”, смята заместник-ректорът на Университет по хранителни технологии доц. Пантелей Денев.

Много от маргарините и маслата в храните са внос и при тях няма никаква гаранция за съдържанието им.

Затова производителите трябва да бъдат задължени да изписват съдържанието на трансмазнини на видно място. Това само ще ускори въвеждането на нови технологии за производство, вероятно и за готвене.

„Когато готвим с олио тогава може би получаваме два пъти повече транскиселини отколкото ако ги вземем с маргарините”, отбеляза доц. Пантелей Денев.