Ковачки при Цанов: Тъжно е да говорим за деиндустриализация

Ковачки говори при Цанов от „Топлофикация Русе“. Централата осигурява топлинна и електрическа енергия вече 60 години. През последните години успешно заменя значителна част от въглищата с природен газ. 

Кой е Христо Ковачки? Задава още в началото въпроса си Станислав Цанов и търси отговор. 

„Олигарх или учен? Когато чуем олигарх, си представяме мутра, най вероятно бивш борец, който е успял през 90-те някак си да оцелее, да си изчисти бизнеса, да си изпере парите и да живее в чужбина и да контролират политически проксита…. На този фон историята на Ковачки е меко казано нехарактерна. Учи технически науки в Санкт Петербург, доктор на науките, десетки патенти и автор на книга. Парадокс номер 1: Едновременно учен и  кукловод не бях събирал в едно изречение и имах въпроси“, заключава водещият.

„Имам отговорност да покажа направеното преди нас и  всички отговорности, които лежат върху нас, от гледна точка да запазим всичко това, което е направено от нашите предци.“, обяснява кратко Ковачки.

В 4 часовия материал, част от него вече публикуван в ютуб и пейтриън, се търси отговор на въпроса какво става, ако се закрият българските тец-ове. А този вариант е бил реален още преди Зелената сделка….Колко пъти трябва да се покрие България с перки и слънчеви панели, за да компенсират тази енергия?

Макар и само да се открехва врата, бързо направената сметка показва декари земя, планини от метални конструкции. Сто мегавата, за да се заменят с фотоволтаици, които имат 12-15% ефективност средногодишно, трябва да имаме инсталирани над 1000 мегавата ВЕИ. 

Ковачки не крие, че не харесва така наречените перки, не просто, защото не са красиви. Ветрогенераторите имат едва 8 години живот и след това трябва да се рециклират или започват да гният… Той дава и научно обяснение. „Преди много години хората са търсили формула за управление на климата. Има такъв учен Лоренц , който е измислил теория на хаоса – ефектът на пеперудата.“ Перките се управляват също от този закон и това е огромен недостатък.“

За да се изгради 1 голям ветрогенератор, се влагат 1200 тона бетон, 300 тона стомана, 50 тона желязо и 10 тона цветни и редкоземни метали.

ТЕЦ „Русе“ не е строено първоначално да топли, а да захранва бизнеса. Много от предприятията обаче в днешно време са закрити. „Тъжно е да говорим за деиндустриализация, но това е факт.“, казва Ковачки.

На този фон Америка говори за завръщане на въглищата, които наричат клийн коул – чисти въглища. За това говори и Ковачки. За централи на въглища от нов тип, при свръхкритични параметри, с емисионни фактори за въглероден двуокис, съизмерими с емисионните фактори при изгаряне на природен газ. По този начин ще превърнем българските въглища в clean coal.

Наталия Каменова