Коледни емоции по време на криза

Тази година реших да изпреваря коледната еуфория, която често преминава в истерия и да си подаря подаръците предварително. Обикалях по магазините, но установих, че ще чакам по-сериозни намаления. Тогава – заедно с група приятели, решихме да отидем до Мелник за няколко дни и да изпреварим ордите пътешественици по празниците. Пристигнахме в Мелник малко преди обед, естествено без резервации, и започнахме да обикаляме за стаи, хотел - каквото намерим. На повечето места всичко беше заето, но се озовахме на едно прекрасно място – Литовата къща, където попаднахме даже на собственика. „Две стаи, четири човека – няма проблем, една компания заминава след час – заповядайте на чаша вино от заведението, докато оправим стаите за настаняване, заради изчакването”. На такова посрещане в България не съм свикнала. Отидохме в механата и почнахме бурните разговори и спора какво вино ще се пие, тук собственика пак се намеси и ни препоръча неговото собствено производство - единственото бутиково вино, което се произвежда в Мелник. Виното беше еликсир – може ли един кашон за си купя, за вкъщи? „Не продаваме в такива количества, пие се само тук от клиентите – може една бутилка да купите на тръгване. Истинското мелнишко вино е в малки количества, за това моето вино е бутиково – който ви продава на туби и бидони не продава мелнишко!” Почнахме да го разпитваме за хотела, за виното, което сам прави, за бизнеса. И той почна да разказва. Оказа се, че Живко Литов има много какво да разказва за Литовата къща: тя е изградена върху руини на средновековна къща, датираща от края на ХІІ век, мястото й е било челно и най-удобното в някогашния квартал Мурзу. Средновековната къща е била хубава и представителна, от типа на господарските каменни къщи, не е изключено в нея да е живял един високопоставен византийски аристократ, какъвто е бил Исак Дука Мурзуфлон. В приземния етаж на старата къща е имало винарска изба, издълбана в скалата – естествено, че искаме да я разгледаме, отговаряме вкупом. Избата е умело включена към цялата Литова къща, освен нас там има и други туристи, защото е най-старата запазена изба в града. На мен обаче от толкова красота и романтика ми изниква въпроса: а с кризата как се справяте? Клиенти има ли? „Имам записани резервации до януари, а има и едни чак за май”. Ами световната финансова криза, пак питам аз, как се справяте? „Кризата ще удари най-много хората без идеи и неработливите”, усмихва се Живко – защото вече сме минали на ти. „Наскоро завърших реконструкция и обновяване на хотелската част, за което взех кредит от ПИБ”. Кредит? Питам аз с недоумение. „Да, кредит, аз съм стар клиент и ме знаят, знаят и как ми върви бизнеса – пък и аз поддържам ниво, от което пък моите клиенти са доволни. Затворен кръг е – ако искаш да работиш, работа има и пари има!” Да, казвам си аз, има. Прекарахме страхотни два дни: вино, вкусни гозби и езда на коне! После се върнах в София и трябваше да почна с покупката на подаръци и хайде пак по магазините. Не, не може да се пипат пуловерите по рафтовете, само продавачката може да ми ги покаже, но на нея в момента й съхне лака и нищо не може да пипа. Добре, че имах подарък една бутилка от червеното, мелнишко, бутиково вино от Литовата къща, за да си припомня уюта, топлината и гостоприемството от изминалите дни.