Как любимият спорт на Путин отвори отново вратата за Русия към международните състезания: POLITICO

Стремежът на Русия да бъде отново допусната до световния спорт набира скорост преди Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 г. Никъде това не е толкова видимо, колкото в любимия спорт на президента Владимир Путин — джудото.

Това бойно изкуство се превърна във важна арена за завръщането на Москва в международния спорт. Путин има дългогодишни връзки с джудото, а международната федерация по този спорт се превърна в една от водещите организации при вземането на решения за участието на руски спортисти.

Австрийско-румънският спортен ръководител Мариус Визер е предприемачът, който помогна за превръщането на джудото в глобален комерсиален продукт, след като пое ръководството на Международната федерация по джудо (IJF) през 2007 г. За критиците си обаче той е спортен функционер, изградил влиятелна мрежа, която свързва Путин, руския елит и международните бизнес интереси, като същевременно поддържа образа си на неутрален ръководител.

„Ясно е, че като се има предвид как Визер подкрепяше руснаците и непрекъснато повтаряше, че те са „добри за нас“, той определено има интереси и връзки в Русия. Руските идеи са навсякъде“, заяви в интервю старши треньорът на украинския национален отбор по джудо Виталий Дуброва.

Международната федерация по джудо не отговори на запитването на POLITICO относно връзките на Визер с Русия. Организацията не осигури и възможност той да коментира отправените въпроси.

Макар че през 2022 г. IJF предостави финансова подкрепа за украинското джудо, а през 2023 г. въведе проверки на руските и беларуските спортисти, през ноември 2025 г. тя стана първата голяма спортна организация, която напълно възстанови правата на руските състезатели. Така те получиха възможност отново да участват под националния си флаг за първи път след началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г.

Това беше част от усилията на Москва да използва спорта като път за завръщане на международната сцена — от участие в големи турнири до по-широко възстановяване на олимпийското си присъствие, включително потенциално завръщане на Игрите през 2028 г. Подобна възможност получава мълчалива подкрепа от председателя на Международния олимпийски комитет (МОК) Кърсти Ковънтри.

Това предизвика тревога в Брюксел, където високопоставени представители на европейската външнополитическа служба обсъждат предложения — от санкции срещу спортисти до спиране на европейското финансиране за спортни федерации, които допускат Русия обратно до състезания.

Мерките са описани в документ на Европейската служба за външна дейност от 16 септември, с който POLITICO се е запознало.

Въпреки продължаващата руска агресия срещу Украйна Москва успя да запази влиянието си по върховете на международни спортни федерации, включително в шахмата, фехтовката и бокса.

Русия намери възможности да прокарва политическото си влияние чрез спорта, което предизвика недоволството на Киев и европейските представители. В документа на Европейската служба за външна дейност те посочват, че спортът „все повече се превръща в инструмент за политически цели на Русия и Беларус“.

От своя страна ръководената от Визер федерация се противопостави на забраната за участие на руски спортисти, въпреки че само дни след нахлуването на руските войски в Украйна през 2022 г. Путин беше отстранен от поста почетен президент на организацията.

„Русия използва пропагандата, за да популяризира идеята, че спортът е извън политиката, докато парите и влиянието ѝ помагат да възстанови мястото си в международния спорт“, заяви Дуброва.

Братството на Путин в джудото

Взаимоизгодните отношения между руския елит и международното джудо съществуват много преди нахлуването в Украйна.

При управлението на Путин, който самият е джудист, този спорт се превърна в социална мрежа и система на лоялност, свързваща водещи политически и бизнес фигури в Русия.

Някои от най-близките съюзници на Путин са негови стари приятели от ленинградските клубове по джудо през 60-те, 70-те и 80-те години. Те формират това, което един анализатор нарича „джудо братство“ или „джудокрация“ в Русия в статия за списание Foreign Policy през 2014 г.

Влиянието на тази „джудокрация“ се разпространява и по върховете на световния спорт.

Аркадий и Борис Ротенберг, които са тренирали с Путин още в детството му, изградиха огромни строителни и инфраструктурни бизнес империи в Русия благодарение на големи държавни поръчки. Сред проектите им е Кримският мост, който Украйна разглежда като незаконен опит за свързване на континентална Русия с окупирания черноморски полуостров.

През 1998 г. Аркадий Ротенберг поема ръководството на клуба по джудо „Явара-Нева“ в Санкт Петербург, основан по инициатива на Путин по времето, когато той оглавява Федералната служба за сигурност.

Руският президент продължава да бъде почетен президент на клуба, а Аркадий Ротенберг е бил член на изпълнителния комитет на Международната федерация по джудо от 2013 до 2022 г.

Мариус Визер става президент на Румънската федерация по джудо през 1995 г., ръководи Европейския съюз по джудо от 2000 до 2007 г., а от 2007 г. оглавява международната федерация.

„Разбира се, че Визер и Ротенберг се познават“, заяви пред POLITICO бившият грузинско-украински джудист Георгий Зантарая, който сега председателства комисията на спортистите към Националния олимпийски комитет на Украйна.

„Путин беше почетен президент на Международната федерация по джудо... Визер беше част от тази структура“, добави той.

Влиянието на Визер като важна фигура в международния спорт стана особено видимо през 2019 г., когато световният шампион Саид Молаи заяви, че ирански представители са го притискали да се оттегли от Световното първенство, за да избегне среща с израелския джудист Саги Муки.

Международната федерация по джудо наказа Иран и помогна на Молаи да продължи кариерата си в чужбина, след като той напусна страната.

Тогава вниманието се насочи и към връзките на Визер с Путин, който същата година се появи редом с него в Будапеща.

Руският президент проведе неформална среща на чай с Визер и почетния вицепрезидент на федерацията Шандор Чани.

Тази публична демонстрация символизира привилегированото място на руския президент в международната мрежа на джудото, изградена около Визер, и затвърди възприятията за ролята му на важен политически съюзник.

Отговорът на Европейския съюз

След началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна Визер повтаря позицията на руски представители и подкрепяната от държавата фондация „Росконгрес“, че спортът трябва да остане отделен от политиката.

Критиците му разглеждат тази позиция като мълчалива подкрепа за руската агресия.

Въпреки че много руски олимпийски спортисти са и военнослужещи, ръководителят на международното джудо настоява чрез своята организация, че спортистите не трябва да бъдат държани отговорни за действията на правителствата си.

„Тъй като спортните събития и самият спорт насърчават мира и солидарността по света, смятаме, че спортистите, които участват в международни състезания, допринасят за мира и международната солидарност“, заяви IJF в началото на март 2022 г., докато руските сили настъпваха към Киев.

„На тази основа смятаме, че глобалното решение да бъдат санкционирани всички руски спортисти, независимо от различните мнения, които мнозина са изразявали, е неоправдано. Не можем да осъждаме спортистите за случващото се“, посочи тогава федерацията.

Четири години и половина по-късно представители на украинските спортисти твърдят, че възстановяването на участието на руските състезатели и националните символи нормализира продължаващата агресия на Москва.

„Знамето се завърна и именно това е важно за Русия“, заяви Дуброва.

Украинският министър на спорта Матвий Бидний заяви пред POLITICO през юли, че МОК „на практика функционира като клапан за освобождаване на напрежението“ за Русия.

Международният олимпийски комитет от своя страна посочи, че всяка международна федерация има право сама да решава дали да допусне руските спортисти да се състезават под националния си флаг, герб и химн в състезанията извън Олимпийските игри.

„Всяка международна федерация, като единствен орган, отговарящ за своите международни състезания извън Олимпийските игри, трябва сама да вземе решение по този въпрос. За повече информация ви насочваме към Международната федерация по джудо“, заявиха от МОК.

Комитетът не отговори на въпроса дали някога е разследвал евентуално руско политическо или финансово влияние върху решенията на Международната федерация по джудо.

Според европейските представители отлагането на решението на МОК относно знамената, химните и националните цветове за неопределен бъдещ момент „оставя възможност за координирани действия на ЕС, които да предотвратят нормализирането и политическото използване на спорта, докато агресивната война продължава“.

В документа от 16 септември се посочва, че ЕС би могъл да окаже натиск върху спортните федерации да не допускат руски знамена, химни и официални представители до състезанията.

Предвижда се и възможността да бъде спряно европейското финансиране за организации, които разрешават на отборите на Москва да се състезават под националните си цветове.

Още по-сериозно предложение засяга финансовите потоци около големите спортни събития.

Държавите от ЕС биха могли да проверят накъде отиват приходите от телевизионни права и да използват координиран натиск, за да възпрат телевизионни оператори и спонсори да подкрепят състезания, които предоставят международна трибуна на Русия.

Сред обсъжданите възможности са и визови ограничения за спортисти, които се състезават под руските национални цветове, както и усилия за привличане на държави със сходни позиции, сред които Великобритания, Норвегия и Швейцария, към по-широка коалиция срещу завръщането на Русия в международния спорт.

Снимка: Creative Commons BY 3.0.