Изгубен и намерен християнски текст хвърля нова светлина върху една от най-зловещите загадки в Библията

В страниците на древен ръкопис, съхраняван в библиотека в Полша, учени откриха изгубени проповеди на свети Августин, посветени на един от най-загадъчните епизоди в Библията.

Латинските текстове от XII век са дело на свети Августин – един от най-влиятелните богослови в историята на християнството, чиито идеи оказват огромно влияние върху развитието на западната църква. Мнозина го определят като най-значимия християнски мислител след апостол Павел.

Изследователите установили, че две от новооткритите проповеди разглеждат посещението на цар Саул при врачката от Ендор – един от най-мистериозните моменти в Стария завет. В библейския разказ, описан в Първа книга Царства (28 глава), се появява духът на починалия пророк Самуил, който предсказва предстоящата гибел на владетеля.

Тази история от векове поражда спорове сред юдейските и християнските богослови, тъй като създава впечатлението, че една медиумка действително е успяла да призове духа на мъртвия пророк.

В новооткритите проповеди свети Августин разсъждава именно върху този въпрос – дали фигурата, която Саул вижда, наистина е Самуил, или представлява някаква свръхестествена измама.

В крайна сметка богословът стига до извода, че врачката от Ендор не е имала власт над мъртвите. Ако Самуил действително се е явил, това е станало единствено защото Бог е допуснал появата му, а не заради магическите способности на жената.

Професор Кристиан Торнау, специалист по латински език от Университета във Вюрцбург, обяснява, че първата проповед е била изнесена по време на неделната служба и завършва с разсъждения върху проблема за Божията справедливост и различните възможни тълкувания.

„Едва във втората проповед, произнесена в следващата сряда, различните възможности са разгледани и сравнени“, казва той.

Свети Августин живее между 354 и 430 година. Роден е в Северна Африка от езичник баща и ревностно християнка майка. В младостта си води светски живот и дълго търси духовния си път. Първоначално отхвърля християнството, увлича се по хедонизма и манихейството, а по-късно възприема идеите на неоплатонизма. След дълбока духовна криза приема християнската вяра и през 387 година е кръстен в Милано.

Откритието е направено през 2024 година, когато проф. Торнау получава задача да разчете шест проповеди, приписвани на свети Августин. Оказва се, че две от тях досега не са били известни на науката.

Те са посветени именно на старозаветния разказ за цар Саул.

„Малко преди битката срещу филистимците Саул смята положението си за безнадеждно. Бог не отговаря на молитвите му и затова той се обръща към една врачка“, обяснява Торнау.

По молба на царя тя призовава духа на починалия пророк Самуил, който предсказва смъртта му в предстоящото сражение. Според Библията именно Самуил, по Божие нареждане, помазва първите двама царе на Израил – Саул и Давид.

Векове наред този разказ озадачава богословите и поражда въпроса как една врачка би могла да призове духа на Божи пророк.

Сред най-често обсъжданите въпроси е и дали всемогъщият Бог би могъл да допусне подобно събитие, или случилото се трябва да бъде тълкувано по друг начин.

Според изследователите след двете проповеди свети Августин оставя на слушателите сами да преценят кое тълкуване на библейския текст е най-убедително.

Проф. Торнау смята, че подобен подход е характерен за стила на Августин. Светецът често представял различни възможности за тълкуване, без да налага окончателно заключение, насърчавайки вярващите сами да разсъждават.

„Стилът, хуморът и съдържанието ясно показват, че тези проповеди действително са написани от Августин“, казва ученият.

В миналото обаче са откривани и текстове, погрешно приписвани на светеца, които впоследствие се оказвали фалшификати.

Затова Торнау и неговият колега д-р Клеменс Вайдман от проекта Corpus Scriptorum Ecclesiasticorum Latinorum привличат още 20 специалисти по латински език, които независимо потвърждават автентичността на текстовете.

Проследяването на историята на ръкописа се оказва трудна задача.

„Самото съществуване на подобен препис от XII век е необичайно. По-характерно би било да разполагаме с копие от VIII или IX век“, отбелязва Торнау.

Според учените новооткритите проповеди са достигнали до наши дни, защото средновековен преписвач ги е копирал от още по-стар ръкопис, който впоследствие е бил изгубен.

Източник: ДейлиМейл

Наталия Каменова