Европейската комисия публикува (COM(2026) 331 final) за България:
-
Анализът на Проекта на Бюджет 2026г. спрямо официалната препоръка на Европейската комисия от 25 юни 2026 г. (COM(2026) 331 final) показва дълбок и структурен разрив.
Въпреки че Министерството на финансите (МФ) твърди в мотивите си, че бюджетната рамка е съобразена с европейските фискални изисквания, детайлното сравнение на числата разкрива, че настоящият проект директно нарушава и бламира критериите, заложени от Брюксел.
COM(2026)331 стъпва върху:
• Регламент 1467/97 (ускоряване и изясняване на ПДП);
• новите регламенти 2024/1263 и 2024/1264 за реформата на фискалните правила;
-
Ето къде се проявяват най-критичните несъответствия:
1. Нарушение на тавана за растеж на нетните разходи (Ключовият показател на ЕК)
• Изискване на COM(2026) 331:
Новата реформирана фискална рамка на ЕС и процедурата по прекомерен дефицит изискват от България да наложи строг контрол върху публичните разходи. Съветът на ЕС определя твърди номинални тавани за растеж на нетните държавни първични разходи (изчистени от лихви, цикличност и еднократни мерки), като за 2026 г. лимитът е закован на максимум 4,2% растеж на нетните първични разходи.
• Реалността в проекта на Бюджет 2026:
Проектозаконът залага шокова експлозия на нетните първични разходи. Общите разходи по Консолидираната фискална програма (КФП) достигат 56 807,0 млн. евро. Вместо свиване, държавата бетонира 18 014,2 млн. лв. (9 210,5 млн. евро) само за заплати в чиновническия апарат и публичния сектор, съчетани с 26 910,4 млн. лв. (13 759,1 млн. евро) социални плащания и пенсии. Този лавинообразен ръст на твърдите разходи драстично изпреварва икономическия растеж и буквално взривява договорения таван от 4,2% на нетните първични разходи.
-
2. Финансиране чрез дълг вместо структурна консолидация
• Изискване на COM(2026) 331:
Европейската комисия изрично подчертава, че корекцията на прекомерния дефицит трябва да се базира на структурни финансиращи мерки в приходите или дълбоки реформи в разходите, за да се гарантира „правдоподобно стабилна или низходяща траектория на дълга“.
• Реалността в проекта на Бюджет 2026:
Вместо да реформира приходната система или да свие текущото потребление, държавата маскира дефицита чрез заемно финансиране. В тригодишната прогноза се вижда шокиращ дългов парадокс – докато дефицитът в проценти уж пада, номиналният държавен дълг експлодира лавинообразно от 37,7 млрд. евро през 2026 г. до 50,5 млрд. евро през 2028 г. (35,2% от БВП). Освен това, за да върже ликвидността за догодина, правителството спешно залага тегленето на извънреден заем до 3,26 млрд. евро по линия на инструмента SAFE. Това е директно нарушение на духа и изискванията на препоръката на ЕК, защото дори и да се приложи дерогация - тя важи само за дефицита, но не и за тавана дълга или скоростта на неговия растеж.
-
3. Пълен правен вакуум и липса на ангажименти в самия Закон за бюджета
• Изискване на COM(2026) 331:
ЕК дава на България срок до 15 октомври 2026 г. !!! да предприеме ефективни действия, да приеме конкретни законодателни мерки за фискална консолидация и да ги представи в своя официален Фискално-структурен план.
• Реалността в проекта на Бюджет 2026:
В преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на самия законопроект ЗДБРБ 2026 няма нито един законов инструмент или автоматична фискална спирачка. Политическите декларации за „реформи“ са оставени изцяло в сферата на пожеланията в Мотивите (които нямат силата на закон). Нещо повече – разпоредбите на закона дават право на Министерския съвет да преразпределя милиони левове без санкция на парламента и да надхвърля разходните тавани на ведомствата с до 20%, което напълно минира идеята за фискална дисциплина.
-
Равносметката
Проектът на Бюджет 2026 не съответства на изискванията на официална препоръка на Европейската комисия (COM(2026) 331 final). Той представлява класическо счетоводно жонглиране:
1. За пред Брюксел е нарисувана козметична рамка, която разчита инфлацията изкуствено да помпа БВП, за да изглежда дефицитът по-малък в процентно изражение.
2. Реално обаче, държавата изпуска контрола над тавана за нетните първични разходи, отказва да направи реформи в раздутия чиновнически апарат и пенсионната система и избира да покрие фискалната дупка, като натовари икономиката с нови милиарди дългове.
С този си вид проектобюджетът гарантира, че България ще остане под тежкия мониторинг на Процедурата по прекомерен дефицит.
А авторите на проект на Бюджет 2026 очевидно трябва да задълбочат познанията си по Фискална политика на ЕС.
-
Линк:
Този път ЕК реагира бързо и адекватно: проектобюджет 2026 не става.
Фискален съвет на РБългария
facebook.com
